УРОЦИ ОТ ЖИВОТА - LESSONS OF LIFE

The Magic of Life... Магията на живота

2010-11-25T12:39:00.001+02:00

Невероятно 14 минутно изживяване! Препоръчвам го на абсолютно всеки независимо от пола или възрастта! НЕВЕРОЯТНО!!!

ОПТИМИЗЪМ

2009-11-24T08:58:00.000+02:00

/ автор: Ела Уилър Уилкокс /

Говори за щастие. Светът е достатъчно тъжен и без твоите неволи.
Пътищата не са само неравни и стръмни.
Вгледай се и виж къде твоят път е бил чист и гладък и говори за това!
Дай отмора на изтерзания слух на Земята, наранен от човешката скръб, недоволство и болка.
Говори за вяра. На света му е къде по-леко без твоето изречено невежество и съмнение.
Ако вярваш в Бога, или в човека, или в себе си, кажи го. Ако не вярваш, скрий в мълчание своите мисли, докато дойде вярата.
Говори за здраве.
Непрекъснатото приказване за неизлечими болести е ненужно.
Не можеш да зарадваш никого, когато му говориш за болката.
Кажи, че си добре и че всичко ти е наред.
Бог ще чуе твоите думи и ще ги превърне в истина.

Цената на майстора !

2009-11-24T08:55:00.002+02:00

/ автор: Н.Песешкиян ; Из " Търговецът и папагалът" /

Тракторът на един селянин се повредил. Той и приятелите

му се опитвали да го поправят, но без успех.

Накрая селянинът се принудил да извика майстор.

Той включил стартера, повдигнал капака на мотора и

съвсем внимателно огледал всичко.

После взел един чук, и ударил с него един-

единствен път върху определено място на двигателя и

тракторът тръгнал. Моторът забръмчал като че никога не е

бил развален. Но когато получил сметката, селянинът се

изненадал и ядосал:

- Какво ? Искаш 50 долара само за един удар с чук ?

- Скъпи приятелю - отвърнал майстора, - ударът с чук

струва 1 долар. Но искам още 49 долара за това,

че знам къде точно трябва да ударя

ДНЕС !

2009-11-24T08:53:00.003+02:00

Не трябва да се примиряваш с посредственото !

Не трябва да избираш каквото и да е !

Не трябва да правиш безсмислени компромиси, защото пътя назад после често е невъзможен..

Защото пораженческото мислене не прощава..

Не трябва да се отказваш да търсиш правилното,това което си заслужава, което е на ниво и което си струва жертвите и усилията!

Най-лесно е да спреш, да се предадеш..

Трудното е да продължиш напред въпреки

болката, въпреки мостовете, които рухват..

Трудното е да продължаваш да виждаш слънцето през облаците, тогава когато бурята вършее

Трудно е, но не е невъзможно, не е непреодолимо, защото непреодолимо е само разстоянието между днес и вчера..

А днес все още имаш времето на своя страна..

Днес още не е късно да се бориш и да продължиш..

Днес имаш всички сили, дори да не ти изглежда така..

Днес трябва да устоиш и да намериш причини да се усмихнеш отново..

Каквото и да ти говорят, както и да те спъват, значение имат само сърцата, което те подкрепят и обичат безусловно.

Мисли за това и не спирай да мечтаеш!

Мисли за това и не спирай да дерзаеш !

И не прави безсмислени, евтини компромиси!

Не спирай точно сега, когато може би си на крачка от сбъдването..

Колкото и да е трудно, помоли се и продължавай напред!
Не утре, а ДНЕС !

Автор: Миглена Цакова

Източник: http://poznanie.dir.bg/_wm/library/item.php?did=487928&df=505087&dflid=3

" НЕ ОТЛАГАЙ ! "

2009-11-24T08:48:00.000+02:00

Вчера – вече е минало….

Утре – не можем да знаем…

Утре може да бъде късно…

Да кажеш че обичаш, да кажеш че съжаляваш,

да се извиниш,

Да кажеш че искаш да опиташ наново,

Утре може да бъде много късно,

За да поискаш прошка,

За да кажеш – Прости ми, грешката беше моя…

Твоята любов, утре може да е ненужна!

Твоето извинение утре може да е излишно!

Твоето завръщане утре може да е нечакано!

Твоето писмо утре може да не бъде прочетено!

Твоята нежност утре може да не е необxодима!

Твоята прегръдка утре може да не срещне

друга прегръдка…

Защото утре може да бъде много, много късно…

Не отлагай за утре да кажеш:

“Обичам те”

“Липсваш ми”

“Прости ми”

“Това цвете е за теб”

“Изглеждаш много добре”…

Не отлагай за утре твоята усмивка,

твоята прегръдка, твоята нежност…

Твоята работа, твоите мечти, твоята помощ…

Не отлагай за утре да попиташ:

“Мога ли да ти помогна?”

“Защо си тъжен?”

“Какво ти става?”

“Хей… Ела тук, хайде да поговорим…”

“Къде е твоята усмивка?”

“Защо не започнем на ново?"

“С теб съм… Знаеш, че можеш

да ми разкажеш…”

“Къде са твоите мечти?”

Не забравяй: Утре може да бъде много късно!

Търси! Моли! Настоявай! Опитай още веднъж!

Единствено ДНЕС е решаващо!

Утре може да бъде късно…мнoгo късно…

" Ползвайте плажно масло "

2009-11-24T08:28:00.003+02:00

/ Обръщение на Кърт Вонегът направено пред абсолвентите

на МИТ, САЩ /

" Дами и господа от випуск '97: Ползвайте плажно масло

Ако мога да ви дам само един съвет за бъдещето, той ще е за плажното масло. Ползата от него в дългосрочен план е доказана от учените, докато останалата част от моите съвети нямат по-реална основа от собствения ми лъкатушещ опит. Сега аз ще раздам тези съвети.

Наслаждавайте се на силата и красотата на своята младост. О, няма значение. Вие няма да разберете силата и красотата на вашата младост докато не ги изгубите. Но, повярвайте ми, след 20 години, когато погледнете отново снимките си, ще си припомните по начин, който сега не можете да уловите, колко много възможности са лежали пред вас и колко прекрасно всъщност сте изглеждали. Не сте толкова дебели, колкото ви се струва.

Не се безпокойте за бъдещето. Или се безпокойте, но знайте, че безпокойствието е толкова ефективно, колкото и опитът да се реши алгебрично уравнение чрез джвакане на дъвка. Истинските беди в живота ви ще дойдат от неща, които никога не са се появявали в обезпокоената ви глава, а ви заслепяват в 4 часа следобед на някой мързелив вторник.

Всеки ден направете по нещо, което ви плаши.

Пейте.

Не бъдете безотговорни към сърцата на другите хора. Не се свързвайте с хора, които са безотговорни към вашето сърце.

Не си губете времето за завист. Някога сте по-напред, друг път изоставате. Съзтезанието е дълго и накрая вие се съзтезавате само със самия себе си.

Помнете похвалите, които получавате. Забравете обидите. Ако успеете да го направите, кажете ми как сте го постигнали.

Пазете старите си любовни писма. Изхвърлете старите си банкови извлечения.

Протягайте се.

Не се чувствайте виновни, ако не знаете какво желаете да направите с живота си. Най-интересните хора, които познавам, не са знаели на 22 години какво искат да правят с живота си. Някои от най-интересните 40-годишни хора, които познавам, още не знаят.

Взимайте калций. Внимавайте за колената си. Ще ви липсват когато няма да са наред.

Може би ще се ожените, може би не. Може би ще имате деца, може би не. Може би ще сте разведени на 40, а може би ще танцувате патешкия танц на 75тата годишнина от брака си. Каквото и да правите, не се възгордявайте много, нито се ругайте. Избраните от вас решения са наполовина резултат от късмета. Което е валидно и за всички останали.

Танцувайте, даже и ако нямате къде да го правите, освен в дневната.

Четете упътванията, даже и ако не ги спазвате.

Не четете списания за красота. Те само ще ви накарат да се чувствате грозни.

Старайте се да опознаете родителите си. Не знаете кога ще си отидат. Бъдете мили с хората от вашето поколение. Те са най-добрата ви връзка с вашето минало и са вероятно хората, които ще са до вас и за в бъдеще.

Помнете, че приятелите идват и си отиват, но на малко то тях трябва да държите. Работете здраво, за да преодолеете разстоянията в географския смисъл и в начина на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече са ви необходими хората, които са ви познавали, когато сте били млади.

Поживейте в Ню Йорк, но го напуснете преди да ви е направил прекалено твърди. Поживейте в Северна Калифорния, но я напуснете, преди да ви направи твърде меки.

Пътувайте.

Приемете някои вечни истини : цените ще растат, политиците ще флиртуват. Вие също ще остареете. И когато това стане, ще си въобразявате, че когато сте били млади цените са били умерени, политиците честни, а децата са уважавали родителите си.

Уважавайте родителите си.

Не очаквайте друг да ви поддържа. Може би притежавате фонд. Или имате заможен съпруг(а). Но никога не знаете кога те могат да изчезнат.

Не цапотете твърде косата си или на 40 тя ще изглежда като на 85.

Внимавайте със съветите, които възприемате, но бъдете търпеливи с тези, които ви ги дават.

Съветът е форма на носталгия. Даването му е начин да извадиш миналото от отпадъчните води, да го избършеш внимателно, да добоядисаш по-грозните му части и го възстановиш за повече, отколкото струва.

Но вярвайте ми за плажното масло."

За мечтите и дъждовното време..

2009-11-24T08:13:00.000+02:00

За мечтите и дъждовното време..

Имам нещо да ти кажа..

Мисля, че е важно и за това искам да го споделя..

Вчера го научих от едно дете, което си играеше на един

пясъчник...Подреждаше някакви камъчета

и правеше това толкова сериозно и

с такъв ентусиазъм все едно

от това зависеше живота му..

Вчера както си спомняш беше един дъждовен ден..

Не че за децата дъжда има някакво значение..

Това играещо дете прикова вниманието ми,

застанах до него и се загледах да видя какво толкова

има в тази игра..Дъждът ситно барабанеше

по чадъра ми, дочувах отекващите стъпки

на бързащи наоколо хора..

В един момент детето вдигна поглед към мен

и съвсем невъзмутимо попита:

- Искаш ли да се включиш ?

Огледах се да разбера дали на мен всъщност говори,

и се оказа, че да, говори на мен.. Усмихнах се:

- Как да се включа ?..

- Е, не виждаш ли?..– погледна ме така

озадачено, сякаш не знаех колко прави 2+2..

- Ами, покажи ми..- стана ми дори неудобно

че “не виждам”

Детето се усмихна:

- Чадърът ще ти пречи..Не можеш само с една ръка

да строиш улици..

В този миг ми стана ясно, това дете

строеше улици ..

Беше направило няколко реда с камъчета в различните

посоки на пясъчника и това за него

бяха улици..

- Колко улици трябва да се построят тук ? - попитах

Детето хвърли бърз поглед на пясъчника,

помисли малко и сериозно каза:

- Ами за такъв град : 5 – 6 големи улици и

няколко по-малки ще стигнат..Но не стъпвай върху

магистралата, защото ще я разместиш!

Погледнах в краката си и видях, че едната ми обувка

бе настъпила един по-голям камък ( очевидно

магистралата..)

И разбрах, че пясъчника всъщност беше град..

Усмихнах се на малкия архитект:

- Извинявай !

- Нищо - отвърна без да вдига поглед - Имам още доста

работа тук.

Улиците са важни за един град, нали ?

- Да, важни са наистина ... Имаш ли достатъчно

камъчета ?

- Ще ми потърсиш ли ? - съюзнически ме погледна детето

Кимнах :

- Ще се опитам..Ей сега ще ти събера..

В този момент ми се стори, че се ангажирам с нещо

изключително важно, със сериозна задача.

Улиците наистина са важни за един град.

А това дете не си играеше безцелно, за

него това не беше пясъчник, а град,

нуждаещ се от улици.

Малък мечтател-архитект..

Детският ентусиазъм невидимо ме беше заразил и

тръгнах да търся камъчета из градинката..

Оставих чадъра някъде на пейката, до пясъчника..

Денят се беше усмихнал невидимо през детски очи ..

Защото за мечтите дъждовното време

не означава нищо..

Припомни ми го вчера едно дете..

"Днес е прекрасен ден.."

2009-11-24T08:11:00.000+02:00

"Днес е прекрасен ден.."

Сляпо момче седеше на стъпалата

пред една сграда с шапка до краката си.

То държеше табела с надпис:

“Аз съм сляп. Моля помогнете.”

В шапката имаше само няколко монети.

По улицата вървеше един човек. Той извади няколко монети от джоба си и ги пусна в шапката. След това мъжът взе табелата, завъртя я и написа няколко думи и се отдалечи. Много скоро шапката започна да се пълни с монети. Повече хора започнаха да оставят пари на сляпото момче.

Същият следобед мъжът, който беше сменил табелата се върна, за да види как вървят нещата и до колко е пълна шапката. Момчето го разпозна по стъпките и го попита:

“Нали вие сте човека, който тази сутрин смени моята табела? Какво написахте?”

Мъжът отговорил:

“Аз просто написах истината. Написах това, което и ти беше написал, но по друг начин.” Това, което мъжът беше написал на табелата гласеше:

“ДНЕС Е ПРЕКРАСЕН ДЕН, НО АЗ НЕ МОГА ДА ГО ВИДЯ.”

Мислите ли, че първата и втората табела казват едно и също нещо? Естествено и двете табели казват на хората, че момчето е сляпо. Но първата просто те кара да помогнеш като оставиш пари в шапката. А втората казва на хората, че те могат да се насладят на прекрасния ден, но момчето няма да може, защото е сляпо.

...Понякога е нужно съвсем малко , за да се замислим и оценим ДАРОВЕТЕ, които имаме, но които често приемаме за даденост..

Научи се да БЛАГОДАРИШ

за даровете в живота си!

Спомняй си за тези, които имат по-малко и..

ПОМАГАЙ ..с каквото можеш...

Влакът на любовта, от който паднах

2009-10-18T21:36:00.003+03:00

Влакът на любовта те отвежда към щастието. Ако не знаеш за къде ще пътуваш, по-добре не се качвай! Пътуването ще ти се стори удобно и приятно, но само в началото. Впоследствие никак няма да ти бъде комфортно. Може и да те изхвърлят в движение, а тогава много боли.

Аз бях от тези пътуващи, които ги привлякоха 5-звездните луксозни вагони и реших да се кача. Наистина бях много опиянен от лукса и удобството, които предлагаше пътуването. Макар и много кратко, то бе наистина изключително вълнуващо.

Толкова беше заслепяващо всичко, че в крайна сметка не усетих как паднах и излетях в движение. Така хубаво се отъркалях по ЖП линията, че още ме боли от ударите и натъртванията. Пак като ми се размина само с болежки от натъртване... И това не беше никак малко. Добре че в крайна сметка си остана само то.

В крайна сметка друг се настани на моето място и ме измести в нашето купе, на нас, двамата. Цялата тази история беше много гадна, най-вече за мен, не за някой друг. Напротив, останаха двама, които явно в момента са много щастливи или само си мислят, че са такива. Нищо... Няма значение! От тогава насам измина цяла година. Аз сам реших да се кача на този влак и в крайна сметка пътуването ми завърши жалко покрай коловоза. Винаги, когато са трима единия от тях неминуемо ще "излети" по някое време. Няма как...

разказът на Ники

Перлите

2009-07-08T05:48:00.001+03:00

Ето ви едно тъжно разказче ,което го има и в Реала...!Историята е за човек ,който намира някаква чаша и открива ,че ако плаче над нея ,сълзите му се превръщат във перли!Но макара цял живот да е бил беден,той е щастлив и рядко пролива сълзи.Затова намира начин да се натъжава ,та сълзите да го направят богат!С натрупването на перлите расте и Алчността му .В края на разказа човекът седи с нож в ръка върху планината от перли и ридае над чашата ,прегръщайки окървавеното тяло на любимата си жена !Тъжно нали ,много ,но го има ...днес ,а може би във този момент някъде по света!Заслепен от перлите ...той дори не мисли ,че сълзите си може да породи ...от това да нареже една глава лук!Из книгата "Ловецът на хвърчила"на Алфред Хосейни...

Седемте тайни на Майка Тереза

2009-03-22T19:27:00.000+02:00

Седемте тайни на Майка Тереза

1. Ние мислим, че любовта е чувство, но тя е действие!

2. Ние мислим, че на сърцето не може да се заповядва, но можем да го научим да обичаме!

3. Ние мислим, че любовта може да се заслужи, но за нея е достоен всеки!

4. Ние мислим, че противоположността на любовта е ненавистта, но всъщност това е страхът!

5. Ние приемаме любовта като вид безумие, но в крайна сметка тя е особена унтуитивна разумност!

6. Ние мислим, че изразът "светлината на любовта" е просто метафора, но любовта наистина осветява всичко околно!

7. Ние мислим, че любовта е нещо интимно, но тя е пълна откритост!

Някой казал ли ти е че си обичан?

2009-02-19T17:13:00.002+02:00

"В света има повече глад за любов и признателност, отколкото за храна."
Майка Тереза

Нахранен ли си днес?
Някой каза ли ти,че си обичан?
Някой накара ли те да се чувстваш оценен и показа ли ти, колко специален си?
Някой увери ли те, че си точно този,който трябва да бъдеш?
И че правейки онова, което обичаш, е напълно достатъчно?
Някой припомни ли ти, че не си се появил на този свят,
за да доказваш, каквото и да било?

Ти си тук, за да бъдеш себе си.
Просто себе си!
Защото да бъдеш себе си е достатъчно!
Ти си единствен, уникален, шедьовър с несравнима стойност...
И без теб светът би бил несъвършен като пъзел,
от който липсва най-важната част и ти си единственото същество във Вселената,
което може да запълни това място.
Някой каза ли ти, че вчерашните грешки принадлежат на вчерашния ден?
И че точно в този момент ти си перфектен.
Толкова перфектен, колкото си създаден да бъдеш.
Някой отдели ли време да ти покаже, че си далеч по-умен, отколкото ти се оценяваш?
И хиляди пъти по способен до постигнеш мечтите си, отколкото предполагаш?

Някой каза ли ти, че никога не трябва да подценяваш собствената си стойност?
Защото дори и в моментите, когато изобщо не го съзнаваш, ти си все така прекрасен.
И във всяка клетка от твоето тяло има достатъчно вяра и сила, способна да озари целия свят.
И всяка мисъл, отправена с любов се разпространява и дарява светлина, която прави света по-добър.

Ето колко могъщ си.
Ето колко любящ си.

Затова сега те питам отново...

Нахранен ли си днес?
Някой каза ли ти,че си истински обичан?
Ако не, то ще ми позволиш ли този някой да бъда аз?
Ти си обичан!

Dream....

2009-02-11T14:18:00.002+02:00

Ще те създам от нищото - за да те има, за да покълне шанс да те намеря и да не бродя все сама - безспирно търсеща и с болка скрита, че не открих те из света голям!

От вятъра ще взема устрема и ще го превърна в цел на твоя път!

От цветето ще взема нежността, финеса му и ще ги вплета омайно в твоята душа!

От водните стихии силата ще взема, за да ти дам и мощ, и дързост, и каприз...

От огъня ще заредя сърцето ти, за да познаеш знойни страсти и да си огнище с неугасваща жарава за душата ми, премръзнала от дългото пътуване между сърцата ледени, с които ми е съдено деня си да деля и нощите - тъй страшни, тъй самотни всеки път!

От Ангелите ще поискам светлина пулсираща в кръвта ти тайно да втъкат...

А пък звездите ще помоля с вихрени енергии плътта ти огнена да заредят.

Накрая ще помоля Господа да одобри мечтата ми и дух да ти даде, и плът! Да вдъхне в теб и част от Себе си и да те изпрати нейде в моя път...

източник

На пазар....;)

2009-02-11T14:08:00.001+02:00

Искам зрънце щастие, късче обич и частичка вдъхновение.

Искам камъче от Луната и пудра със звезден прашец.

Искам препълнена чаша с красиви емоции. И бутилка отлежали топли чувства с реколта „Щастливо безвремие" и производител „Лудо сърце".

Искам звездна нощ, нежен бриз, шумящо море и горещ пясък в пакетче. И голяма опаковка сбъднати мечти!

Искам един стек силни прегръдки. Не, нека да са два. И от целувките в специална опаковка.

Искам и бурканче усещания от боси крака по росна пролетна трева в ранна майска утрин.

Ако може и комплект неповторими изгреви и романтични залези. А като допълнение - спиращи дъха мигове и главозамайващ водовъртеж от неочаквани случки в тенджера под налягане.

Искам замразено забавление и течни слънчеви лъчи. Моля, може ли и две-три щипки истинско приятелство на прах. И накрая - една капка любов

Как ще платя? Ще ти върна всичко двойно. И без това пазарувам за двама ни

източник

Послание.....

2009-02-11T14:06:00.001+02:00

...Поглеждам навън...
...Дъждовните капки-думите на дъжда, кротко, мъдро се сипят...Говорят, разказват...На моменти - настойчиво, а след което пък - почти приспивно.

...Излизам навън...
...Изпитвам необходимост да почувствам, да приема вътре в себе си разговора с дъжда...Да вървя и да слушам...

Влизам в неговите обятия..........Вървя, а дъждовните думи се сипят върху мен...

...Ето, че една капка се уголемява!...Прилича ми на стъклена сфера, в която ей сега ще се завъртят онези, веселите човечета...

Но това, което съзирам в нея, прилича на храм...Ами, да! Животът ми е храм...А аз съм само едно стръкче, напукало асфалта...

Вървя...Капки-сфери валят...

Ето го и дървото, което всяка сутрин ми дава сила. Прегръщам го и то ме учи на мъдрост, на любов, извисявайки се високо, високо...То е тайната ми връзка с бог...

Ето я и птицата, в която често се превръщам... За да слушам дъха на скалата, растежа на тревата...

Тук са и деветте планини, през които преминах, за да открия едно изречение за време...Което пък ми подари зрелите минути...

Дъждовни фрески валят...между "вече" и "още"...
Вдишвам дъжда...Усещам се лека, дъждовна..., толкова, колкото...

Разтварям се в дъждовното послание..., различно за всеки, безценно за всеки...
Приехте ли вашето послание от дъжда?...:)

източник

Приказката на вятъра

2009-02-11T14:01:00.001+02:00

Снощи чух вятърът да говори. Заровен в клоните на стария орех. Люлееха се в тъмнината, свистяха. А между клоните блещукаха звездите. В далечината се мержелееха светлините на града. Облаци чертаеха ефирни пътеки в небето, и рисуваха ангелски крила…
А вятърът говореше. За миг замлъкваше, и после пак…Простенваше. Звучеше ядосан.
Защо си ядосан, ветре? – попитах го.
Ще ти кажа защо…
И почна да разказва една приказка.
Приказка за Силата. Онази Сила, която хората отдавна имали. Хората от древните светове, които живели далеч от нашия свят…
И тези хора можели да бъдат каквито поискат..защото Силата била с тях, и в тях. Защото те от Силата били сътворени. И били господари над света. Великолепни хора. И имали всичко, което обичали и което пожелаели…и били щастливи, защото нищо не им липсвало.
Но един ден някой решил, че не е добре хората да имат Силата и да бъдат господари над земята…
И решил да им отнеме всичко това, което ги правело да бъдат щастливи.
Изработил едно огледало. Интересно огледало било – криво огледало. То пречупвало всичко, и красивото почвало да изглежда грозно, Силата се превръщала в слабост, а Любовта – в омраза…
И това огледало имало още едно особено свойство – то можело да накара хората да забравят кои са и да виждат себе си като роби в една страна, която се наричала Тъмната страна.
Но повечето хора не желаели да погледнат през огледалото, защото усещали, че то не им показва истината.
Тогава онзи, който изработил огледалото (вятърът така и не ми каза името му), решил да принуди всички хора да погледнат през неговото огледало.
Един ден се качил на една висока планина и счупил огледалото…на милиони малки парченца. Толкова малки, че били като прашинки. Разхвърчали се във въздуха…И попаднали в очите на хората.
Оттогава хората носят в очите си по едно малко късче от кривото огледало. Затова страдат и до днес – защото всичко, което виждат с очите си, бива изкривено. Нищо в света на хората вече не било както преди. И те страдат много…заради загубата на всичко, което обичат…И живеят в Тъмната страна, в безсилие и агония, от робството си…
Тук вятърът утихна.
И какво, така ли свършва приказката?-запитах след минута мълчание.
Не, не е свършила още. Но краят й ще го измислите вие – хората!
Ами то така изглежда безнадеждно, щом всичко обично сме загубили, значи това е краят.
Може да е, ако така поискате. Тогава ще е краят.
Но аз ще ти подскажа малко…
Нищо от това, което обичате, не е изгубено. Нито Силата, нито Любовта…само така изглежда! Защото, знаеш, очите ви са пълни с парченца от кривото огледало. А то прави истината да изглежда като лъжа, а лъжата като истина…
И това ви носи непрестанна болка и объркване, и отчаяние…
Да, вярно е. Но как да извадим тези парченца от очите си?
Няма начин. Не можете да ги извадите. Може би вече са се сраснали с очите ви…просто са част от тях…
И какво, значи сме обречени цял живот да живеем с лъжи и да се лутаме объркани?
И това пак вие можете да го решите.
Но как, нали нямаме избор, щом не можем да се отървем от проклетото огледало?!

Тогава просто затворете очите си и спрете да ги ползвате! Започнете да ползвате сърцата си, вместо очите си, защото до тях кривото огледало няма достъп. Само че вие сте отвикнали да ползвате сърцата си! Много отдавна сте ги приспали и сте забравили за тях!
Сега, след като разбра с какво са пълни очите ви, остава да разбереш с какво са пълни сърцата ви.
Ще ми кажеш ли?
Но аз вече ти казах! Помниш ли с какво започнах приказката си? Кое беше първото, което чу?
Сила – това чух.
Да, Сила! Сега сама избери как да завърши приказката.
Можеш ли?
Мога, да!
Хората спрели да ползват очите си и се научили да слушат сърцата си. Това го умеели някога, отдавна, преди кривото огледало да се появи в техния свят. И в сърцата си откривали прекрасни светове…откривали безбрежни морета, необятни мечти, за които били забравили, и заедно със Силата претворявали мечтите си в реалност…И всичката красота на Всемира откривали, за която били отдавна слепи…И най-нежните цветя, защото самите им сърца били като цветя, с божествен аромат…
А един ден открили Небесната роса, която била вълшебна. Една капка от нея можела да умие очите на всички хора, и превръщайки се в сълза, да извади от очите им парченцата от кривото огледало.
И да видят всичко това, което е било някога, в началото…да видят, че и сега е същото! И да бъдат пак щастливи, както някога…
Хей, ветре! Ти нали каза, че не могат да бъдат излекувани очите ни?! А виж какво стана в края на приказката!
Да, но аз казах още, че вие, хората, ще решите как да завърши приказката.
Ти избра хубав край!
Мислиш ли, ветре? Не знам защо, но ми се струва, че този край…май по-скоро ми звучи като ново начало…
Това щях и аз да кажа! – изшумоли вятърът за последно, като че искаше да си вземе довиждане с мен, и тъкмо се приготви да отлети нанякъде, а аз го запитах:
За къде бързаш, остани още да ми разказваш!
За къде бързам ли? Ще ти кажа: искам да разкажа приказката си на още хора. Със сигурност има още много такива като тебе, които ще искат да я чуят!
Разбира се! Извиках радостна и му кимнах за довиждане…
Бързай, ветре, разкажи я на целия свят тази приказка!
Но вятърът вече беше отлетял, не чу последните ми думи, нито видя как му махах за довиждане…
Клоните на стария орех утихнаха. А звездите продължаваха да блещукат в тях, като перли, накичени по дървото…Беше красива звездна нощ!

Върви напред

2009-02-11T13:50:00.001+02:00

Живял някога дървар, който бил много беден. Той едва свързвал двата края с парите, припечелени от продажбата на дърва, които носел в града от близката гора.
Веднъж синясин, минаващ наблизо, го видял, докато работи и го посъветвал да влезе по-навътре в гората, с думите:
- Върви напред, върви напред!
Дърварят послушал съвета и навлязъл в гората, като вървял напред, докато не стигнал до едно сандалово дърво. Той много се зарадвал на тази находка, отсякъл дървото и като взел със себе си толкова, колкото можел да носи, го продал на пазара на добра цена. След това се удивил защо добрият санясин не му казал, че в гората има сандалово дърво, а просто го посъветвал да върви напред.
На следващият ден, като стигнал до отсеченото дърво, той продължил напред и намерил медни залежи. Взел със себе си толкова мед, колкото можел да носи и като я продал на пазара спечелил още повече пари. На другият ден влязъл още по-навътре в гората и се натъкнал на сребърни залежи. После намерил злато, след това елмази и накрая се сдобил с голямо богатство.
Именно такова е положението на човека, които се стреми към истинското знание; ако не се спре в своето движение, след като е постигнал някакви свръх естествени сили, то в края на краищата ще намери богатството на вечното знание и истина.

За любовта: 10 интересни научни фактa

2009-02-11T13:36:00.001+02:00

Някои рационални наблюдения върху ирационалното.

1. Любовта е като да се гледаш в огледалото.

Изглежда, всички ние имаме нещо общо с Нарцис – митичният младеж, който се влюбил в собственото си отражение. Учени от университета на Ливърпул скоро са стигнали до заключение, че мозъците ни са благоразположени към лица, които са ни познати. Изследователският екип е накарал повече от 200 участници да разгледат определен брой електронни снимки на човешки лица. Те установили, че хората предпочитат черти, които са им най-познати – независимо дали това са черти от техните собствени лица или на членове на семейството. Това може да обясни често срещания “феномен” на двойки, които си приличат, като че ли са роднини.

2. “Забий го с поглед!”

Друго проучване казва, че когато жена влезе в помещение, тя е смятана за по-атрактивна, ако насочи погледа си директно към определен мъж. Мъжете биха определили същата жена като по-малко желана, ако тя не осъществи силен визуален контакт. В това изследване, проведено в университета в Дартмут, водещият изследовател – Мейлиа Мейсън (Malia Mason) е накарала участниците – мъже, да седнат и да разгледат серия от снимки на модели, “настроени” да гледат към или встрани от участниците. Авторите на изследването са поискали мъжете да оценят привлекателността на всеки модел и са установили, че тези, които са гледали встрани, са изглеждали по-малко атрактивни. Изследователите заключават, че втренчения поглед на жената има силно възбуждащо въздействие и че нашите впечатления се формират в голяма степен от невербалната комуникация, каквато е визуалният контакт. Така че – забийте ги с поглед, дами!

3.Когато видите любовта, ще я разпознаете.

Изследване на университета на Пенсилвания разкрива, че независимо от това какво казват, че търсят в любимия, хората не се нуждаят от много време, прекарано с даден човек или от много информация за него, за да разберат дали това е “the one”. Поведението на търсещите любовта показва, че те разпознават почти моментално “човека”, който ги привлича. Водещият изследовател Роберт Кързбън (Robert Kurzban) и колегите му са проучили данни от повече от 10 000 “търсещи”. Те са установили, че мъжете и жените са оценили потенциалната съвместимост в рамките на секунди от срещата, първоначално чрез визуални знаци като възраст, височина и привлекателност. “Малко e изненадващо, но фактори, които може да смятате, че са наистина важни за хората, като религия, образование, доходи – играят много малка роля при техния избор”, казва Кързбън.

4. Слушайте внимателно!

Следващият път, когато звъннете на потенциален романтичен партньор, обърнете специално внимание на това, как звучи гласа му. Изследователи от университета Албани, Ню Йорк, са провели експеримент със 149 мъже и жени, които е трябвало да оценят серия от записи на гласове по скала от 1 до 10. Изследователите също са събрали информация за сексуалната “история” на хората, чиито гласове записали. Те установили, че гласовете, оценени като най-привлекателни, принадлежат на хора, които са започнали да правят секс от по-ранна възраст, имали са повече сексуални партньори и са били по-склонни към изневяра, отколкото онези, чиито гласове са били по-малко интересни. Така че, имайте предвид, че съблазнителният глас от другата страна на жицата, може да е на човек с богато минало.

5. “Не мога да направя нищо, скъпа, то ми е в гените.”

Вероятно изневярата се дължи и на генетичен компонент, казва професор от отдела за изследване на близнаци в лондонската болница St. Thomas. Това твърдение е базирано на факта, че ако един от близнаците е кръшкач, другият се отклонява от правия път 55% от времето. При другите хора процентът е 23. Тенденцията да останеш верен е компонент на личността, казва ученият, който се управлява както от гени, така и от социални фактори.

6. Това е официално: от любовта откачаме.

За едни тя е причина за спадане на нивото на серотонин в мозъка, което може да ги докара до състояние на обсебеност от любовта. (Нивото на серотонина, химично вещество, което се се произвежда от тялото, е също така ниско при хора с obsessivе-compulsive disorder (OCD) – психично отклонение, характеризиращо се с натрапчиви, обсебващи мисли, които водят до повтарящи се, ритуализирани действия). За други, любовта води до скок в производството на стрес-хормона кортизол, което повишава леко кръвното и причинява безсъние. Последно, учен от университета на Лондон е установил, че когато хората гледат новата си любов, нервните вериги, които обикновено отговарят за социалните преценки, не работят. Извод: любовта ни обсебва, стресира и заслепява. А ние умираме за нея.

7. Защо разбитото сърце боли...

Скорошно изследване на UCLA (University of California, Los Angeles) установява, че психологическата болка от раздяла е истинска, колкото и физическата от нараняване. Две места в мозъка, които реагират на физическата болка, се активират също, когато човек трябва да се справи с душевна болка, каквато е да бъде “зарязан”. Авторите на изследването са използвали магнитно-ядрен резонанс, за да наблюдават мозъчната активност на участниците, които са били поставени при обстоятелства, симулиращи социално отхвърляне. Изследователите вярват, че болката от това, да бъдеш отхвърлен, може да се е развила като мотивираща сила, която да кара хората да търсят социални контакти и взаимодействие, а това е критично за оцеляването на повечето бозайници.

8. Изчервяването е добър знак.

Ако се водим по маймуните, розовите бузи са от критично значение в любовната игра. Учени от Стърлингския университет, Шотландия са открили, че приматите предпочитат “другар в живота” с червено лице. Руменината може да има същото значение и при хората, като изпраща сигнал за добро здраве, смятат учените. Това също би могло да обясни защо жените използват руж.

9. Целувайте по правилата!

Знаехте ли, че има “правилен” начин за целуване? Хората по-често накланят главата си надясно, когато се целуват, отколкото наляво, известява доклад, наскоро публикуван в сп. Nature. Учен от университета в Рур, Германия е анализирал 124 двойки целувачи и установил, че главите на 65% отиват в дясно.

10. Първо среща за питие, вечерята - после.

Изследователи от Ню-Йорксия и Станфордския университети са разкрили, че гладните мъже предпочитат по-тежки жени. Като се “заложили” пред столовата, учените накарали стотици студенти да попълнят въпросници за предпочитанията им за партньор. Мъжете, които попълнили въпросника точно преди да влязат в столовата, описали “идеалната жена” с 6-7 килограма по-тежка, отколкото мъже, интервюирани след като са се нахранили. Между другото, изследователите не са установили същата разлика в предпочитанията на жените. Така че, дами, сами преценявайте кога ще му позволите да яде...

Някога и сега...

2009-02-11T12:26:00.001+02:00

В едни далечни (и най-вече приказни) времена, когато рицарите се сражаваха с дракони спасявайки прекрасни принцеси, не съществувала никаква техническа поддръжка за потребителите. Мечовете били ковани от ковачи и, ако рицаря оставал жив, след като некачествения меч се счупвал и не можел да отсече главата на дракона, същия се връщал набивал канчето на ковача, убеждавайки го да зареже ковачницата и да я смени с манастир.

Все пак интересно би било, какво би се случило ако всеки ковач поддържаше цял щат обслужващ персонал. Е да се опитаме да си го представим...

- Отдел техническа поддръжка "Merlin, Inc". С какво мога да ви помогна?
- Вчера си купих Ваш меч...
- Поздравления, Сър, направили сте правилен избор.
- Да ама той не работи.
- Какво искате да кажете с “той не работи”?
- Ми не сече главата на дракона.
- А Вие прочетохте ли инструкцията за експлоатация, Сър?
- Благородния рицар не е длъжен да умее да чете! Hо моя оръженосец ми я прочете два пъти на глас.
- Добре, Сър. А извадил ли сте меча от ножницата?
- Да.
- Сигурен ли сте? Бихте ли проверили, ако обичате.
- Извадил съм го бе пе... извадил съм го!
- Добре, Сър. Сега опитайте дали острието е добре наточено.
- Аууу мам...!
- Не трябваше да го правите с палец, Сър.
- Какъв палец бе да ти го на...? Пробвах с език. Аз така си опитвам и манджите.
- Виждате ли, Сър, меча е устроен малко по иначе, отколкото блюдата, които опитвате на обяд. Под “опитвам” се има в предвид...
- А бе я не ми разправяй врели некипели! НЕ съм длъжен да познавам Вашите технически термини. Аз съм потребител, не хардуерен специалист. По добре кажете защо да го е... меча не работи!
- А преди това работеше ли?
- Отде да знам – купих го вчера!
- Добре, Сър. Да сте правили нещо необичайно с него?
- Hе!
- Сигурен ли сте в това?
- Ми сигурен съм, току що го извадих от ножницата.
- Не сте ли се опитвали да го заточвате сам?
- Отде накъде?
- Вие най-добре знаете, Сър. Може би сте се опитвали да вплетете в него ново заклинание?
- Не, ползвам стандартните, коите се доставят заедно с меча!
- Може би е бъг, Сър? Откога не сте ъпдейтвали светената си вода?
- Вчера си налях последната версия!
- Ясно, Сър. Погледнете моля Ви дали на близо няма неекранирани източници на черна магия? Те могат да създадат смущения в работата на меча.
- А бе какви източници да ти го на... АЗ СЪМ В ПУСТИНЯТА!
- Hе бива да се нервирате, Сър.
- Не се нервирам, по дяволите!
- Тогава защо дишате толкова тежко?
- Защото ме гони дракон бе пе...
- А, значи, дракона е наблизо?
- Да, зад гъ... ми!
- Отлично, Сър. Дайте му слушалката ако обичате.
- А, ако ми отхапе ръката?
- Извинете, Сър, но медицинските проблеми са извън нашата компетентност.
- Следващия път ще си купя меч от "Morgana, Ltd"!
- Е добре, сър. Опишете поне, как изглежда дракона.
- Ми, един такъв жълт... с мустачки...
- Ясно. С това трябваше да започнете, Сър. Това е нелицензиран дракон, китайско менте без дигитален подпис.
- И?
- Прочетете лицензионните условия, Сър. "Merlin, Inc" не гарантира съвместимост с неСертифицирани от Merl.Inc. устройства.
- И сега какво да правя?
- Ами никога не ползвайте занапред евтини, no-name дракони, Сър.
- Абе що си не е..., той ще ме използва както е...! Ааа! Hеееее! Ааааа!..
- Сър? Сър, добре ли сте?.. При всички случаи, компания "Merlin, Inc" Ви благодари за оказаната помощ при усъвършенстването на нейните продукти!

Щастливи ли сме?

2009-02-11T12:13:00.002+02:00

Дали сме щастливи? Колко често си задаваме този въпрос? И дали не е по-важно колко честно си отговаряме?

За всеки от нас определението за щастие е различно-да очакваш нещо хубаво от бъдещето, да получиш това, което желаеш, сега; да усещаш хармония в сърцето си, да си сигурен за бъдещето си...

Много хора биха казали, че не са щастливи. Повечето от тях смятат, че животът им е можел да вземе друга посока и да бъде съвсем друг. Защо? Какво пречи да сме щастливи? Невидима сила или ние самите?

ПРЕДЛАГАМ ЗАЕДНО ДА ПОТЪРСИМ ОТГОВОРА

Как да отговорим на обява за запознанства?

2009-02-11T12:10:00.001+02:00

В САЩ, особено сред по-заетите професионално хора, обявите за запознанства са много популярни. В интернет форумите се завъртя следната история. 25-годишна девойка, която твърди, че е интелигентна, изискана и изключително красива, пуска в елитен сайт за запознанства следния въпрос:

"Къде бъркам? Търся да се омъжа за човек, който печели най-малко половин милион на година. Знам как звучи това, но имайте предвид, че да печелиш милион на година означава да си средна класа в Ню Йорк, така, че изобщо не мисля, че се целя прекалено високо. Познавам една жена от групата ми по йога, която е женена за банкер в инвестиционна банка и живее в "Трибека" (друг скъп квартал), а тя дори не е толкова хубава, колкото мене, нито е особено умна. Какво прави тя и какво да направя аз, за да стигна нейното ниво? Ще ми дадете ли някакви съвети? Моля, задръжте си обидите - аз честно и почтено питам. Повечето жени мислят по същия начин, но го крият, а аз поне си казвам кое как е. Нямаше да търся такъв тип мъже, ако не смятах, че съм повече от достойна за тях - като външен вид, култура, любов и умения в домакинството."Следва отговорът стил Freakonomics на брокер от Ню Йорк, който отговарял на условията й:

"Прочетох поста ти с голям интерес и сериозно се замислих над твоята дилема. Не ти губя времето, защото се класирам според твоите критерии - печеля над 500 хиляди годишно. Но така, както ги виждам нещата, ти ми предлагаш, чисто и просто, една много скапана сделка. Ето защо: ако махнем всичките глупости, дето си ги наговорила, това, което предлагаш, е проста размяна - ти предлагаш своите прелести срещу моите пари. Просто и ясно. Обаче има още едно съществено нещо - твоята красота ще намалява с времето, докато парите ми - не. Всъщност много е вероятно аз да печеля все повече през следващите години, но е абсолютно сигурно, че ти по-хубава няма да станеш. Така, че икономически погледнато, ти си амортизиращ се актив, докато аз съм актив с увеличаваща се стойност. И не само че ще се амортизираш, ами амортизацията ти ще се покачва всяка година. Ти си на 25 и вероятно ще останеш доста секси в следващите 5 години, но все по-малко секси всяка следваща година. После красотата ти ще започне да избледнява и на 35 вероятно няма да ставаш за нищо.Така че, ако си говорим по брокерски, не е изгодно да те купя за дълго (което ти всъщност предлагаш), а по-скоро да те ползвам за кратко и да тепродам бързо. Ако смяташ, че говоря грубо, ще ти кажа следното - ако моите пари изчезнат, същото ще направиш и ти, така, че и аз трябва да имам някакъв вариант, когато красотата ти се изпари. Просто е - както ти поставяш условията, има смисъл да си ми само любовница, а не и жена.Отделно от това, в началото на моята кариера научих много за ефективността на пазара. Затова се чудя защо момиче като теб, "интелигентна, стилна и изключително красива", не е успяла да си намери чичко паричко досега. Трудно ми е да повярвам, че ако си толкова готина, колкото казваш, мъжът с 500-те хиляди на година все още не те е намерил, пък ако ще и само за да те пробва. Надявам се, че съм ти помогнал, а ако размислиш и започнеш да се даваш на лизинг, обади се."

Кой каквото прави

2009-02-11T11:28:00.000+02:00

Един син, от българските села, бил принуден да се грижи за своя 90 - годишен баща. Той се отегчил толкова много от него, че решил да го изнесе на края на селото и там да го остави, дано по-скоро умре. Сложил го на гърба си, а в едната ръка носел един голям кош, където щял да сложи баща си. Детето му тръгнало с него, да придружи дядо си до края на селото. Като настанил дядото, детето казало на баща си:

- Татко, не оставяй коша тук, вземи го със себе си.

- Защо?

- И на мене ще ми потрябва някога, да те занеса с коша на края на селото.

Бащата се замислил върху думите на детето си и решил да върне дядото обратно вкъщи, да продължи грижите си за него. Той разбрал, че каквото прави на другите, ще се върне и към него.

Хорското мнение

2009-02-11T10:13:00.000+02:00

Баща и син се сдобили с един кон. На следващия ден тръгнали за някъде си през селото. Бащата казал:
- Сине, качи се ти на коня, а аз ще походя.
Като ги видели, селяните рекли:
- Ей, глей къв син - баща му ходи пеша, а той язди!
На другия ден бащата се качил на коня, а сина ходел. Селяните рекли:
- Бе къв баща бе, детето му ходи пеша, пък той язди!
На третия ден се качили и двамата на коня. Селяните:
- Нямат милост тия, ще уморят добичето!
На четвъртия ден и двамата тръгнали пеша, водейки коня. А селяните:
- Хахаха, глей кви глупаци! Кон имат, пеша ходят! Хахаха...
На следващия ден, от притеснение какво ще направят, конят умрял.
И бащата рекъл на сина:
- Виждаш ли сине, ако слушаш кво говорят хората, ще свършиш като коня !

Всяко зло, за добро.

2009-02-11T10:12:00.001+02:00

Срещнали се двама приятели и разговорили се :

— Как си, побратиме?

— Добре съм. Поспечелих парици. Купих си прасенце.

— Добре си направил.

— Не е твърде добре. Прасето излезе проклето. Не се свърта в къщи. Ходи из нивята, рови из градините.

— Виж, това е лошо.

— Абе, лошо, лошо, ама всяко зло за добро. Прасето ми изрови цяло гърне жълтици.

— Е, от туй по-хубаво — здраве!

— Не е твърде хубаво. Със жълтиците купих овце. Дойде болест, изтръшка ги до една.

— Ех, това е много лошо!

— То се знае, лошо е. Но случи се, че поскъпнаха кожите. Продадох ги. Взех повече пари, отколкото струваха овцете.

— Добре си случил.

— Не е твърде добре. С парите купих къща. Изгоря.

— Това е вече най-лошо.

— Ех, всяко зло за добро! Заедно със къщата изгоряха ми и цървулите, та сега ходя бос. Хем ми е леко, хем и ти няма да ме питаш защо ми са скъсани цървулите.

— Ама скъсани ли бяха? Виж, това е лошо.

— Всяко зло за добро. Ти ще ми върнеш парите, дето бях ти ги заел, и аз ще си купя нови цървули. Старите зарад теб ги скъсах, додето те срещна, да си поискам парите.

— Всичко добре се случи. Но едно лошо, че сега нямам пари да ти върна заема.

— Всяко зло за добро, приятелю. Ако беше ми върнал днес парите, утре пак щях да се излъжа да ти дам на заем. И тогава девет чифта цървули щях да скъсам, докато те намеря. И кой знае дали щяхме да си останем приятели. А сега се обичаме и аз вярвам, че не ще оставиш приятеля си да ходи бос и гладен

Ангел Каралийчев

Приятелство меду мъж и жена?

2009-02-11T10:05:00.000+02:00

Може ли да съществува приятелство между мъж и жена? Разбира се, че може.... В някой от следните случаи или проявления:

- Твоята дефиниция за чисто, безкористно, духовно, платоническо и светло приятелство между мъж и жена включва и секс.

- Ти самият си абсолютно съгласен да виждат в теб безполово мекотело, което не крие никакви опасности. Устройва те вероятността отсрещния по-скоро да му се случи да бъде привлечен от нощното ти шкафче, отколкото от теб. Философията ти звучи така: „Аз съм отблъскващ за противоположния пол, това е прекрасно”.

- Ако поне едно от твърденията е твое: „Разбира се че има приятелство между мъж и жена - моят приятел една година ми беше приятел и после ми стана гадже.”, „Имам много добри приятели мъже, за най-добрият от тях се ожених”, „Най-добрият ми приятел е до мен от 7 години. Юли месец ще се оженим”.

- Възрастовата разлика между двамата, без значение в чия полза, е поне 50 години. И с категоричното условие единият от двамата не е педофил, некрофил, геронтофил или някакъв друг „фил”.

- Твоят съпруг или гадже не само не обръща внимание, а даже те поощрява да излизаш или да оставаш да спиш у приятеля си Иван. Т.е. – той не смята, че животинското в човека е толкова силно, че двама души от различен пол да не могат да общуват платонически и без сексуални подбуди.

- Предварително сте се разбрали, че нищо не може да се получи между вас. Хипотетично приемаме, че и двамата - в името на дадената дума, по-скоро бихте умрели, отколкото бихте я нарушили. Задължително условие – абсолютно владеете и контролирате собствените мисъл, емоция и сърце (като поетично, а не анатомично понятие в случая).

- Един от двамата е страхлив и не смее да признае или направи първата крачка към друго ниво. Примирява се, казва си едно „еххх....съдба” или „ми майната му, това е положението – нали поне се виждаме всеки ден, не е малко”. Житейското му кредо става „все пак нещо е повече от нищо” и даже от някакъв момент започва да му харесва заедно да избирате козметика и да си лакирате ноктите на краката.

- Адски перверзно удоволствие изпитваш от това, да си разхождач, компаньон и душеприказчик. Обичаш да слушаш за тръпките на другите повече, отколкото да мислиш за своите.

- Попаднал си на съвършения алтруист, за който смисъла е в това да те закриля, подкрепя, разбира, помага, съветва. Той не се възползва от това, че знае и кътните зъби, за да те манипулира и да преследва свои цели. Той е извънземен.

- Единият от двамата (или за по-сигурно и двамата) сте гейове. - И мъжът и жената са импотентно/фригидни. Нелечимо.

- Приятелката ти е много дебела и грозна, респективно – приятелят ти има адски противно физическо излъчване и няма никакъв, ама никакъв шанс да се изкушиш да докоснеш нещо, различно от душата му/й.

- Много лесно, в някакъв задължителен момент, може да преглътнеш, че си отхвърлен и гордостта не ти е присъща черта. - Не правиш научна разработка и не си отдаден на анализа: „Как от добро приятелство да преминем към добър секс?”.

- Никога не се смеете заедно, защото знаете за връзката на еротичното със смешното, както и на смешното и сексуалното.

- Оооо...и категорично никога не попадате заедно в атмосфери, в които има камини, свещи или звучи нещо подобно:

За Любовта

2009-02-11T10:02:00.000+02:00

И РЕЧЕ МУ :

- Кажи ни за Любовта .

А той повдигна глава , огледа множеството и велика тишина настана.Тогава със силен глас им заговори :

- Когато Любовта ви позове , последвайте я , макар пътеките и да са стръмни и сурови.

И когато крилете и се разперят върху вас , отдайте и се , макар и мечът скрит в перата и да ви ранява.

И когато тя ви проговори , повярвайте и , макар гласът и да руши мечтите ви , тъй както севернякът градините ви попарва.

Защото любовта както е корона , тъй е и тежък кръст.Както е ластарът на лозницата , така е и резитба. Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки , затрептели в слънчевия сяй, Така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги , макар и впити в почвата.

Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си. На хармана си после ви вършее , да се оголи зърното у вас. Отвява ви от сламки и от плява. Премила ви до бяла същина . Омесва ви до податлива мекост. И ви предава на святия си огън , за святи хлябове на Божието свято пиршество.

Всичко това ще ви стори любовта , за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.

Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада , тогава по-добре ще за вас да покриете голотата си и да слезнете от хармана на любовта в свят , който не познава сезони и в който ще се смеете , но не от сърце , и ще ридаете , но не от дън душа.

Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.

Любовта не обсебва , но и не иска да я обсебят.

Защото на любовта и стига любовта.

Любовта няма друго желание , освен да се изпълни.

Но ако вие любите и храните желания , нека бъдат тези : да се стопите и да се леете като поток , запял звънката си песен на нощта; да познаете болката на твърде много нежност; да бъдете ранени от собственото си разбиране за любовта;

и да кървите драговолно , с радост ;

да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;

да почивате по пладне в размишления за любовната нега;

вечер да се връщате у дома си , пълни с благодарност ;

и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си.

Усмивката

2009-02-11T10:00:00.001+02:00

Какво означава тя?

Усмивката не ни струва нищо, но тя ни дава много....

Тя обогатява този, който я получава, без да прави по-беден този, който я дарява.

Тя трае само миг, но споменът за нея остава завинаги.

Усмивката създава щастие в семейството, подкрепя доброжелателността в бизнеса и е парола за приятелство.

Тя ободрява изморения, окуражава обезкуражения и е светъл лъч за тъжния.

Усмивката е най-добрата противоотрова за тъгата и тревогата.

Тя не може да бъде купена, измолена, взета назаем или открадната,

защото тя е нещо, което няма стойност,

ако не е дарена от сърце.

Някои хора са твърде изморени, за да ви дарят с усмивка.

Дарете ги вие с вашата, защото най-много се нуждае от нея този, който я няма!

От какво имаме нужда

2009-02-11T09:58:00.000+02:00

Имаме нужда от 4 прегръдки дневно, за да оцелеем.

Имаме нужда от 8 прегръдки, за да поддържаме добрата си форма.

Имаме нужда от 12 прегръдки всеки ден, за да растем.

Да прегръщаш е здравословно.

Прегръдките помагат на имунната система, правят те по-здрав, лекуват депресията, намаляват стреса, помагат ти да заспиш по-лесно, въодушевяват, подмладяват, нямат странични ефекти. С една дума, прегръдките са вълшебно лекарство..

Да прегръщаш е напълно естествено: екологично чисто, с естествена сладост, без пестициди, без консерванти, без изкуствени съставки, 100 % здравословно.

Прегръщането няма никакви недостатъци.

Няма подвижни части, които се износват, няма батерии, които се изтощават, няма нужда от профилактични прегледи, има ниска консумация и висока производителност на енергия, няма инфлационни процеси, от него не се напълнява, няма месечни вноски, не са необходими застраховки, защитено е срещу кражба, не се облага с данъци, няма замърсяващи ефекти и - разбира се, има 100-процентова възвращаемост.

Лъжата

2009-02-11T09:31:00.000+02:00

"Aко това ,което виждаш,"пасва"като помярка на истината,която е изгодна за теб...не вярвай на очите си."

Хорхе Букай

Има ли полезни лъжи? Такива на които казваме "Благородна лъжа".

Не е ли малко противоречиво: Лъжа - благородна?

Защо лъжем? Обикновено за да представим себе си така че да се харесаме на околните или да предпазим себе си или някой друг. Но дали резултатът винаги е този към който се стремим? Не се ли получава в повечето случаи обратен ефект? Рано или късно истината изплува. Дори това да е само в 99% от случаите, струва ли си риска заради единия процент? Защото закъснялата истина е много по-жестока от навременната и освен това тя действа двупосочно - премазва и лъжеца и излъгания.

Ще бъде ли скучен светът без лъжа? Не мисля. В повечето случаи истините са достатъчно солени, за да ни разнообазяват живота.

Какво е истината? Нещо, което ме кара да се чувствам комфортно. Когато изричам истини не го усещам, но го разбирам, когато почувствам неудобството при мисълта да излъжа.

Какво е лъжата? Нещо, което ти изсмуква енергията, карайки те да се съсредоточаваш върху несъществуващи факти, да подреждаш несъществуващи събития в хронологичен ред, а след това да поддържаш версиите си неограничено време. Затова много често лъжещият в един момент сам приема лъжата си за истина. Стремейки се да предаде най-правдива форма на измислицата, той убеждава себе си и след известен период от време започва да си вярва.

Малките лъжи.

Обикновено оправдаваме малката лъжа. Правилно ли е това? Ако малката лъжа е незначителна и безобидна за лъжещия, дали е такава тя и за излъгания? Едва ли лъжещия си задава този въпрос.

Най-голямата полза от лъжата - дава ни краткотраен комфорт.

Най-малката вреда от лъжата - дълго време се чувстваме гузни от нея.

Разбира се всичко това е валидно за психика, която обществото приема да нарича нормална. Не и за измамника.

Но това е вече друга темa

10 заповеди за родители

2009-02-11T09:24:00.000+02:00

• Не очаквай детето ти да бъде като теб или да бъде такова, каквото ти искаш. Помогни му да стане не като теб, а да бъде себе си.

• Не изисквай от детето си да плати за всичко, което ти си направил за него. Ти си му дал живот, как може да ти се отблагодари? То ще даде живот на друг, той - на трети и така - това е необратимият закон на благодарността.

• Не си изливай своите обиди върху детето, за да не ядеш на стари години горчив хляб. Понеже каквото посееш, това и ще поникне.

• Не се отнасяй към неговите проблеми високомерно. Всекиму е даден живот според силите и бъди сигурен, че неговият живот не е по-малко тежък, отколкото твоят, а може би дори е по-тежък, тъй като то няма опит. • Не го унижавай!

• Не забравяй, че най-важните срещи за човека са срещите с неговите деца. Обръщай им повече внимание - никога не можем да знаем, кого срещаме в детето си.

• Не се измъчвай, че не можеш да направиш нещо за детето си. Измъчвай се, ако можеш, но не го правиш. Помни, че за детето е направено малко, ако не е направено всичко.

• Детето не е тиранин, който завладява целия ти живот, не е само плод на плътта и кръвта. Това е скъпоценна чаша, която Животът ти е дал да пазиш и да развиваш творческия огън в него. Това е разкрепостената любов на майката и бащата, които отглеждат не "нашето" или "своето" дете, а душа, която им е дадена на съхранение.

• Умей да обичаш чуждото дете. Никога не прави на чуждото дете това, което не би искал да правят на твоето.

• Обичай детето си и когато то е неталантливо, неудачник, когато е вече възрастен човек. Общувайки с него, радвай се, защото детето е празник, докато е с теб.

Януш Корчак

ЛЮБОВТА НИ ДАВА СИЛИ...

2009-02-11T09:19:00.001+02:00

За какво друго да сме благодарни на живота, освен за най-ценното, което имаме – всички близки и любими хора, които са около нас.

Рядко се замисляме, че именно любовта към най-близките е това, което ни дава сили да продължаваме да се борим, да постигаме успехи и да съществуваме.

Любовта е тази, която ни осмисля живота и ни кара да се чуваме удовлетворени от самите себе си.

Замисля ли сте се какво може да ви направи щастливи за дълго? Дори завинаги. Не, това не е да ви назначат на мечтаната работа, не е да изглеждате страхотно и неотразимо, не е да спечелите шестица от тотото. Всички завидни успехи ни носят щастие, но то е моментно. Дори научно е доказано, че и най-невероятните финансови и професионални успехи носят осъзната радост на човек от няколко минути до няколко часа. След това свикваме и продължаваме да живеем живота си, може би по-добър, но не по-щастлив.

Любовта ни дава сили...

Истинското щастие идва от любовта, която изпитваме към хората около нас.

Любовта към любимия мъж, любовта към децата, любовта към родителите, любовта към приятелите. Любовта към всички тези, на чието рамо може поплачем, когато сме сломени и всички тези, на които може щастливи да споделим радостта си, без да се притесняваме от завист и клюки.

Рядко се замисляме, че без любовта, която отдаваме и получаваме от любимите хора, сме загубени. Бихме се сринали емоционално, духовно, дори физически. И все пак често я поставяме на заден план и си казваме: „Има време да покажа чувствата си, сега имам по-спешни неща.“ И точно тези хора, които са я открили, най-малко я ценят и най-много я пренебрегват. Останалите копнеят да я срещнат и осъзнават, че точно тя би осмислила живота им.

Не се бавете, а засвидетелствайте на близките любовта си. Покажете им колко държите на тях, опитайте да преосмислите поведението си. Няма начин да не сте грешили. Реванширайте се! Бъдете открити и добри. Не си казвайте „какви са тези глупости“, а отдайте цялата любов и положителни емоции, на които сте способни. Не позволявайте животът ви да премине в отлагане на моментите, които да споделите с най-близките си. Казвате си догодина. Защо да чакате, като това е най-важното?

Любовта ни дава сили...

Догодина може да е късно.

Ще сте изтървали ценни мигове от краткия ни и преходен живот.

Кое е по-важно от това да дарим любов и красиви, ценни мигове. Нима парите, работата, задръстванията, пазаруването са по-важни от любимите ни хора, че всекидневно им отдаваме повече енергия и внимание, вместо да се сетим да кажем мила дума и с нежен жест да засвидетелстваме любовта си.

Всички ние го правим в определени моменти. Отделяме повече време на маловажните неща и загърбваме стойностните, защото те обикновено са платонични и духовни.

Живеем с илюзорната представа, че животът е вечен и има време за всичко.

Не, няма.

А дори и да имаше, най-важните неща винаги трябва да са на преден план.

Да покажеш чувствата си не е признак на слабост, а точно обратното – признак на сила и духовно осъзнаване.

Любовта ни дава сили да обичаме, да творим, да живеем. Банално? - Не! Гениално!

Двете категории хора

2009-02-05T13:25:00.000+02:00

От опит зная, че хората в този живот се разделят на две категории. Трета не съществува, те всички принадлежат към първата или към втората. Първият вид хора са като мухата, която винаги отива там, където има боклук и каца върху него. Например, когато мухата отиде в една градина с благоуханни цветя, тя няма да ге забележи, а ще потърси къде в градината има боклук и там ще кацне, ще кръжи наоколо и ще се чувства добре във вонята. Ако мухата можеше да говори, и вие я попитате дали има рози в градината, тя със сигурност би отвърнала: „Аз дори не зная как изглеждат розите. Зная само къде да намеря боклук, тоалетни и всякакви нечистотии.” Такива са и хората, които приличат на мухата: те са свикнали да имат лоши мисли и да търсят лошите неща в живота си, като отричат добрите и отказват да ги забележат.

Другият вид хора са като пчелата, която винаги търси нещо сладко и хубаво, на което да кацне. Когато пчелата попадне в стая, пълна с боклук, където има едно малко парченце локум в ъгъла, тя няма да забележи боклука, а ще кацне върху него. Така ако помолим пчелата да ни покаже къде е боклукът, тя ще отговори: „Не зная. Мога само да ви покажа само къде има цветя, сладки, мед и захар”, защото вижда само добрите неща. Такива са вторият вид хора, които имат добри мисли и виждат само добрата страна на всичко. Те винаги се опитват да укрият злото и греха и да запазят ближните си, докато хората от първия вид се стремят да извадят злото на повърхността.

Позлатена кутия

2009-02-05T13:23:00.000+02:00

Историята започва с това, как не отдавна една майка наказала своята 5 годишна дъщеря за това, че изхабила цяла ролка от скъпа позлатена опаковъчна хартия.

Парите не им достигали и тя се ядосала още повече, когато детето използвало хартията, за да увие кутия, която сложило под елхата.

Въпреки това, малкото момиченце поднесло кутията на майка си и й казало, “Това е за теб, мамо.”

Майката се засрамила заради предишната си реакция, но гневът й отново я изпълнил, когато отворила кутията и видяла, че тя е празна. Тогава се обърнала към дъщеря си и със строг тон казала, “Млада госпожице, не знаеш ли, че когато подаряваш на някого подарък, се предполага, че в кутията трябва да има нещо?"

Сълзи се появили в очите на детето и то казало, “О, мамо, тя не е празна. Аз слагах целувки в нея, докато тя се напълни."

Майката била съкрушена. Паднала на коленете си и прегърнала малката си дъщеричка, молейки я да й прости за безсмисления й гняв.

Малко след този ден, злополука отнела живота на детето, и се казва, че майката пазела тази позлатена кутия до леглото си през всичките години на живота си. Когато и да била обезкуражена или пък имала някакъв проблем, тя отваряла кутията и си взимала от невидимите целувки и си спомняла за любовта на детето, което ги боло сложило там.

В действителност, на всеки един от нас, ни е била дадена Позлатена кутия, пълна с безусловната любов и целувки от нашите деца, семейство, приятели и БОГ. Няма по-голямо притежание, което някой може да има.

Приятелите са като ангелите, които ни привдигат тогава, когато нашите криле са забравили как да летят.

Меморандум на едно дете

2009-02-05T13:14:00.000+02:00

Не ме разглезвайте. Зная много добре, че не мога да получа всичко, което искам. Аз само ви изпитвам.
Не се страхувайте да сте строги с мен. Аз го предпочитам. Това ще ми позволи да разбера къде ми е мястото.
Не ме насилвайте. Това ще ме научи, че силата е всичко. Аз ще откликна по-лесно, ако ме убеждавате.
Не бъдете непоследователни. Това ме обърква и ме кара да се измъквам по какъвто начин мога.
Не ми обещавайте. Вие може да не сте в състояние да изпълните обещанието си. Това ще ме накара да не ви вярвам.
Не се връзвайте на моите предизвикателства, когато ви кажа или направя нещо, което може да ви разстрои. След това аз ще се опитам да извоювам още по-големи "победи".
Не се разстройвайте много, когато ви кажа "мразя ви". Аз не искам да кажа това, а само да ви накарам да съжалявате за онова, което сте ми сторили.
Не ме карайте да се чувствам по-малък, отколкото съм. Аз ще го компенсирам, като започна да се държа като "важна клечка".
Не вършете неща вместо мен, които мога да свърша сам. Това ще ме накара да се чувствам като бебе и мога да продължа да ви използвам.
Не обръщайте голямо внимание на "лошите ми навици". Това само ще ме насърчи да продължавам.
Не ме критикувайте пред други хора. Аз ще възприема по-добре, ако разговаряте с мен спокойно и насаме.
Не се опитвайте да обсъждате моето поведение в разгара на кавгата. По някои причини слухът ми в този момент е нарушен, а способността ми за контактуване още повече. Правилно е нещата да са такива, каквито се изискват, но е по-добре да поговорим за това по-късно.
Не се опитвайте да ме поучавате. Вие бихте се изненадали колко добре знам какво е добро и какво е лошо.
Не ме карайте да чувствам грешките си като грехове. Аз трябва да се науча да правя грешки, без това да означава, че не съм добър.
Не ме гълчете постоянно. Ако го правите ще се наложи да се правя на глух.
Не искайте обяснение за лошото ми поведение. Понякога не знам защо съм се държал така.
Не поставяйте твърде много на изпитание честността ми. Лесно мога да се изплаша и да ви излъжа.
Не забравяйте, че обичам да експериментирам. По този начин се уча. Моля ви, изтърпявайте ме!
Не ме предпазвайте от последиците. Аз имам нужда от опит.
Не обръщайте голямо внимание на леките ми заболявания. Аз може би ще свикна да се радвам на неразположението си, ако това ми носи повече грижи.
Не избягвайте отговорите на честните ми въпроси. Ако го правите, скоро ще разберете, че съм спрял(а) да ви питам и търся информация от някъде другаде.
Не казвайте, че въпросите ми са "глупави" или "безсмислени". Ако постъпвате така, много скоро ще усетите, че го правя, за да се занимавате с мен.
Никога не се представяйте за идеални и безгрешни. Ще ми бъде трудно да ви следвам.
Не се притеснявайте, че прекарваме малко време заедно. Важното е как го прекарваме.
Не позволявайте страховете ми да предизвикват безпокойството ви. Така ще се страхувам повече. Вдъхнете ми смелост.
Не забравяйте, че не мога да се справя без вашето разбиране и насърчение. Макар и често заслужени, понякога забравяте похвалите и одобрението. Изглежда само гълченето не го забравяте.
Отнасяйте се с мен, както се отнасяте към приятелите си и аз ще бъда също ваш приятел. Запомнете, че е по-лесно да се учите от модел, а не от критик.

И още нещо - аз ви обичам много, моля ви обичайте ме и вие!

ПРИКАЗКА ЗА МЕЧТИТЕ

2009-02-05T13:00:00.000+02:00

Паулу Коелю

Както разказва една древна легенда, някога в прекрасните гори на Ливан се родили три кедрови дръвчета. Всеизвестно е, че кедрите растат много, много бавно, тъй че нашите три дървета прекарали цели векове в размисли за живота и смъртта, за природата и човечеството.

Те видели, как на земята на Ливан пристигнали пратениците на цар Соломон и как после в битки с асирийците тази същата земя се обляла в кръв. Срещнали се лице в лице със заклетите врагове Йезавел и пророк Илия. Пред погледите им била измислена азбуката. Дивели се, гледайки как покрай тях минават кервани, натоварени с чудни тъкани.

И в един прекрасен ден кедрите решили да поговорят за бъдещето.

-След всичко, на което станах свидетел - казал първият,- аз бих искал да се превърна в трон, на който да седне най-могъщият цар на Земята.

-Моето желание е да стана частица от нещо, което завинаги да преобрази Злото в Добро- обадил се вторият.

-Колкото до мен - проговорил третият,- аз бих желал всеки път, когато хората погледнат към мен, да си спомнят за Бога.

Изминали години, години. И ето че най-сетне в гората пристигнали дървосекачи. Те отсекли кедрите и ги нарязали с триони на дървен материал.

Всеки кедър си имал своето съкровено желание, но реалността никога не пита за какво мечтаем.

Първият кедър станал на обор, а от отпадъците му направили ясла.

От второто дърво сглобили груба дървена маса, която продали на един търговец на мебели.

Гредите от третия кедър така и не успели да продадат. Нарязали ги на дъски и ги прибрали на склад в един голям град.

Горестно заоплаквали съдбата си трите кедъра: "Нашата дървесина беше толкова хубава! Но така и никой не й намери достойно приложение..."

Времето минавало. И веднъж, в една звездна нощ съпружеска двойка, останала без подслон, влязла да пренощува в обора, построен от дървесината на първия кедър. Жената била в напреднала бременност. Същата тази нощ тя родила син и го положила в яслите върху мекото сено. И в този миг първият кедър разбрал, че мечтата му се сбъднала: той послужил да поеме най-великият Цар на Земята.

Няколко години по-късно, в скромен селски дом хора седели около масата, направена от дървесината на втория кедър. Преди да започнат да се хранят, един от тях произнесъл няколко думи над хляба и виното, поставени върху масата. И изведнъж вторият кедър разбрал, че точно в този момент той крепи върху себе си не само чаши с вино и блюдо с хляб, но и съюза между Човешкото и Божественото.

На следващия ден от две дъски на третия кедър сглобили кръст. След няколко часа довели окърваен човек и го заковали за кръста с гвоздеи. Третият кедър се ужасил от предопределението си и започнал да проклина своята жестока участ. Но не минали и три дни и той разбрал подготвената му съдба: човекът, висял на кръста, станал Факел на Света. Кръстът, сглобен от дървесината на третия кедър, се превърнал от оръдие на мъчението в символ на тържеството.

Така се осъществила ориста на трите ливански кедъра: както винаги става с мечтите - мечтата на всеки се сбъдва, но съвсем различно от това, което си е представял.

ЗА ПРАВИЛАТА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ

2009-02-05T12:56:00.000+02:00

· Всеки урок ще се повтаря, докато го усвоиш.
· След това идва проверката.
· Издържиш ли изпита, преминаваш към следващия урок.
· Вчерашният ден е вече история, утрешният е загадка, а днешният е дар.
· Когато търсиш истинския урок в дадена ситуация, ти всъщност се пречистваш.
· Припомняй си, че си тук, за да учиш.
· Обръщай внимание на всичко, което преживяваш.
· Бъди прилежен в действията си, за да разбереш урока.
· Питай и ще получиш отговор.
· Проучвай всички възможни варианти.
· Открий ефекта на огледалото в своето отношение към околните.
· Приемай всяка трудност като предоставена възможност.
· Вярвай в себе си.
· Довери се на интуицията си и нека тя те води във всеки избор.
· Бъди състрадателен към себе си.
· Помни, че няма грешки, има само уроци.
· Обичай себе си, доверявай се на своя избор и всичко ще бъде възможно!

ПОЖЕЛАВАМ ТИ ДОСТАТЪЧНО!!!

2009-02-05T12:53:00.000+02:00

Неотдавна, на летището дочух баща и дъщеря да си говорят, преди да се разделят завинаги. Нейния полет беше обявен и приканваха пътниците към самолета. Стоейки близо до входната врата, тя каза: "Татко, съвместния ни живот беше повече от достатъчно. Обичта ти е всичко, от kоето имах нужда. Желая и на теб достатъчно, татко". Целунаха се за довиждане и тя тръгна. Той се приближи до прозореца, до който бях седнал и аз. Видях, че той искаше и имаше нужда да поплаче. Опитах се да не го безпокоя, но той ме попита:
- Казвали ли сте довиждане на някой, знаейки че е завинаги?
- Да, казвал съм - и с това нахлуха спомените за времето, когато изразих моята любов и признателност към баща си и това, което беше направил за мен.
Съзнавайки че дните му са преброени направих всичко възможно да му кажа лице в лице колко много той значи за мен. Така, че знаех какво изживяваше човека, с когото говорех.
- Извинете ме, но по какъв случай е това сбогуване? - попитах аз.
- Стар съм, а тя живее много далече. Има да премина през някои предизвикателства и съзнавам, че всъщност следващото й идване ще е за погребението ми – отговори той.
- Докато се сбогувахте, дочух че каза 'Желая ти достатъчно'. Мога ли да попитам, какво означава това?
Той се усмихна.
- Това е пожелание, което се е предавало с поколенията. Родителите ми го казваха на всеки.
Мъжът замълча, погледна нагоре, като че ли се опитваше да си спомни подробности и се усмихна още повече.
- Когато си казахме 'Желая ти достатъчно', ние пожелахме на другия достатъчно хубави неща в живота, които да му помагат. Той се обърна към мен и продължи като че ли рецитираше нещо: Желая ти достатъчно слънце, за да запазиш мирогледа си светъл Желая ти достатъчно дъжд, за да оцениш слънцето още повече. Желая ти достатъчно щастие, за да запазиш духа си жив. Желая ти достатъчно болка, така че и най-малките
радости в живота да изглеждат много по-големи. Желая ти да получиш достатъчно, за да задоволиш желанията си. Желая ти да загубиш достатъчно, за да оцениш това, което имаш. Желая ти достатъчно 'Здравей!', за да ти дадат сили за последното
'Довиждане!' Той се просълзи и се отдалечи.
Приятели мои и любими - Желая ви ДОСТАТЪЧНО!!! Казват, че "е нужна минута да намериш специален човек, час да можеш да го оцениш, ден да го обикнеш, и цял живот да го забравиш"
Изпратете тази фраза на хората, които никога няма да забравите. Изпратете го и на човека, от когото сте го получили. Това е кратък начин да им кажете, че никога няма да ги
забравите. Ако не го изпратите, това може би означава, че много бързате и трябва да понамалите малко темпото, за да се насладите на това, което е около вас и хората, които ви заобикалят. Желая ви достатъчно!!!

Когато си мислиш, че не те гледам

2009-02-05T12:51:00.001+02:00

Съобщението, което всеки възрастен трябва да прочете, защото децата наблюдават и правят това, което ти правиш, а не това, което казваш.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях, че закачи първата ми картина на хладилника и веднага поисках да нарисувам друга.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как нахрани изгубено коте и научих, че е добре си мил с животните.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как направи любимата ми торта за мен и научих, че малките неща могат да бъдат най-специалните неща в живота.
Когато мислеше, че не те гледам, аз чух как каза една молитва и аз знаех, че някъде има Бог, с когото винаги мога да говоря и се научих да вярвам в Господ.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как приготви храна и я занесе на приятел, който беше болен и научих, че ние всички трябва да помагаме грижейки се един за друг.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как отдели от времето и парите си, за да помогнеш на хора, които нямат нищо и научих, че тези които имат нещо трябва да дават на тези, които нямат.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се грижиш за нашата къща и всеки в нея и научих, че трябва да се грижим за това, което ни е дадено.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се справяш с отговорностите си, дори когато не се чувстваш добре и научих, че би трябвало да бъда отговорен когато порастна.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях сълзите в очите ти и научих, че понякога биваш наранен, но няма нищо страшно в това да поплачеш дори.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се безпокоиш и исках да бъда всичко онова, което бих могъл да съм.
Когато мислеше, че не те гледам, аз научих най-много от уроците на живота, които трябва да знам, за да бъда един добър и творчески човек, когато порастна.
Когато мислеше, че не те гледам, аз те погледнах и исках да ти кажа “Благодаря!” за всички онези неща, които видях, когато ти си мислеше, че не те гледам.
Изпращам това на всички онези хора, които зная, че правят толкова много за другите като си мислят, че никой не ги вижда.
Всеки от нас, родител, дядо и баба, роднина или приятел оказва влияние в живота на едно дете. Днес казах една молитва за теб. Как ще докоснеш нечий живот днес? Просто насочи някой към това, за да го прочете и може би ще ги накараш поне да помислят за тяхното въздействие върху другите.

ЖИВОТЪТ Е....

2009-02-05T12:35:00.000+02:00

ЖИВОТЪТ Е ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО – ПОСРЕЩНИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ДАР – ПРИЕМИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ПРИКЛЮЧЕНИЕ – ОСЪЩЕСТВИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е МЪКА - НАДМОГНИ Я.
ЖИВОТЪТ Е ДЪЛГ - ИЗПЪЛНИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ИГРА - ИЗИГРАЙ Я.
ЖИВОТЪТ Е ТАЙНСТВО – ОТКРИЙ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ПЕСЕН – ИЗПЕЙ Я.
ЖИВОТЪТ Е ВЪЗМОЖНОСТ – ИЗПОЛЗВАЙ Я.
ЖИВОТЪТ Е ПЪТЕШЕСТВИЕ – ИЗВЪРШИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ОБЕЩАНИЕ – СПАЗИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ЛЮБОВ – ОТРИЙ Я.
ЖИВОТЪТ Е КРАСОТА – ВЪЗХВАЛИ Я.
ЖИВОТЪТ Е ИСТИНА – ОСЪЗНАЙ Я.
ЖИВОТЪТ Е БИТКА – ПРИЕМИ Я.
ЖИВОТЪТ Е ЗАГАДКА – РАЗРЕШИ Я.
ЖИВОТЪТ Е ЦЕЛ – ПОСТИГНИ Я.

Истинските Неща в Живота

2009-02-05T12:31:00.001+02:00

Джордж Карлин

Когато съпругата на Джордж Карлин починала, Карлин - известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия - толкова уместна и днес, в епохата след 11 септември.

Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко.

Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки.

Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.

Време, в което има много на витрината, но малко в склада.

Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас.

Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

Струва си да си милосърден...

2009-02-05T12:26:00.000+02:00

Хората са неразумни, нелогични и егоистични, въпреки това обичай ги.

Когато вършиш добро, ще ти припишат егоистични мотиви и задни мисли, въпреки това прави добро.

Когато имаш успехи, печелиш фалшиви приятели и истински врагове, въпреки това имай успехи.

Доброто, което правиш, утре ще бъде забравено, въпреки това прави добро.

Честността и откритостта те правят уязвим, въпреки това, бъди честен и открит.

Това, което си построил с дългогодишна работа, може да бъде разрушено за една нощ, въпреки това продължавай.

Твоята помощ наистина е нужна, но хората може би те нападат, защото им помагаш, помогни им въпреки това.

Дай на света най-доброто от себе си, и те ще извадят зъбите ти, въпреки това, дай на света най-доброто от себе си.

ТИ СИ ЩАСТЛИВ!

2009-02-05T12:22:00.000+02:00

Ако тази сутрин си се събудил здрав, ти си по-щастлив от един милион души, които няма да доживеят края на седмицата...

...Ако никога не си преживявал опасността от сражение, самотата на затворническата килия, агонията от измъчването или острата болка от глада, ти си по-добре от 20 милиона души по целия свят.

Ако посещаваш събиранията в църква без страх от безпокойства, арест, измъчване или смърт, ти си по-благословен от над 3 милиарда души по света...

...Ако имаш храна в хладилника си, дрехи на гърба си, покрив над главата и място, където да спиш, ти си по-богат от 75% от населението в света.

Ако имаш пари в банката, в портфейла или спестяваш дребни в касичка, ти си сред 8% богати хора в света...

...Ако родителите ти са все още женени и живи, ти си част от онези вече рядко срещани семейства, дори и в България.

Ако държиш главата си високо вдигната, усмихваш се и си истински благодарен, ти си щастлив, защото повечето хора го могат, но не всички го правят...

...Ако държиш нечия ръка, прегръщаш или просто потупваш по рамото някого, ти си благословен, защото даряваш с Божието целително докосване.

Ако четеш този текст, си по-щастлив от повече от 2 милиарда души в целия свят, които въобще не могат да четат...

...По начини, които дори не подозираш,
ТИ СИ ЩАСТЛИВ!

Никога не забравяй

2009-02-05T12:20:00.001+02:00

Никога не забравяй това, че да живееш, не е твоя собствена идея и това, че дишаш, не е твое решение.

Никога не забравяй това, че живееш, е Нечия идея и това, че дишаш, е Неговият подарък за теб.

Никога не забравяй никой не мисли и не чувства, и не действа така, както ти и никой не се усмихва така, както само ти умееш.

Никога не забравяй никой не вижда небето по начина, по който ти го правиш и никой никога не е знаел това, което ти знаеш.

Никога не забравяй никой на света няма твоето лице и единствено ти имаш тези очи.

Никога не забравяй, ти си богат, независимо дали със или без пари, защото можеш да живееш, и никой не живее като теб!

Ти си желан, ти не си дете на случайността, нито прищявка на природата, независимо дали свириш музиката на живота си в минор или мажор. Ти си Божие творение – гениално при това.

Майка Тереза

2009-02-05T12:19:00.002+02:00

Най – хубавият ден? Днешният.

Най – голямата спънка? Страхът.

Най – лесното нещо? Да се заблудиш.

Най – голямата грешка? Да паднеш духом.

Най – хубавото развлечение? Работата.

Най – лошото поражение? Отчаянието.

Най – добрите учители? Децата.

Най – първата необходимост? Общуването.

Най – голямото щастие? Да си полезен на другите.

Най – голямата тайна? Смъртта.

Най – неприятният недостатък? Лошото настроение.

Най – опасният човек? Лъжецът.

Най – коварното чувство? Ненавистта.

Най – красивият подарък? Прошката.

Най – необходимото? Домашното огнище.

Най – краткият път? Правилният.

Най – приятното усещане? Вътрешният мир.

Най – добрата защита? Усмивката

Най – доброто лекарство? Оптимизмът.

Най – доброто удовлетворение? Изпълненият дълг.

Най – могъщата сила? Вярата.

Най – стимулиращият дар? Надеждата.

Коренът на всички злини? Егоизмът.

Единствената реалност? ЛЮБОВТА!

Майка Тереза

СТЪПКИ ПО БРЕГА

2009-02-05T12:17:00.000+02:00

Една нощ един човек сънувал сън. Сънувал, че върви по морския бряг заедно с Господ. По небето се разигравали сцени от живота му. За всяка сцена върху пясъка по брега се виждали по две редици следи от стъпки – едната негова, другата на Господ. Когато последната сцена проблеснала на небето, той погледнал пак към пясъка и забелязал, че на много места се вижда само една следа. Забелязал също така, че това били най – отчаяните и тъжни мигове в живота му. Това го разтревожило и той попитал Господ:

- Господи, ти ме рече, че щом съм решил да те следвам, ти винаги ще вървиш с мен, но забелязах, че в най трудните за мен моменти в живота ми следата беше само една. Не разбирам защо си ме изоставил, точно когато съм имал най – голяма нужда от теб?

Господ отвърнал:

- Безценно чадо мое, аз те обичам и никога няма да те изоставя. Там, където виждаш само една следа по време на изпитанията и страданията ти, това са моментите, когато съм те носил на ръце.

Притча за Бог и бръснаря

2009-02-05T12:12:00.000+02:00

Един човек влязъл в бръснарницата както обикновено правел, за да го избръснат и подстрижат. Заприказвал се с бръснаря, който го обслужвал. Говорили за разни неща и изведнъж станало дума за Бог. Бръснарят казал: - Каквото и да ми говорят, аз не вярвам че съществува Бог. - Защо? – попитал го клиентът. - Та нали това и така е ясно. Достатъчно е да излезеш на улицата, за да се убедиш, че няма Бог. Кажете ми, ако Бог съществува, откъде има толкова много болни хора? Откъде са безпризорните деца? Ако той наистина съществуваше не би имало нито страдания, нито болка. Трудно ми е да си представя любящ Бог, който допуска всичко това. Клиентът се замислил за миг, но решил да си премълчи, за да не влиза в спор. Когато бръснарят си свършил работата, клиентът си тръгнал. Излизайки от бръснарницата той видял на улицата рошав и необръснат човек ( като че ли не се е подстригвал цяла вечност – толкова бил рошав). Тогава клиентът се върнал в бръснарницата и казал на бръснаря: - Знаете ли какво ще ви кажа? Не съществуват бръснари. - Как така? – учудил се бръснарят – А нима аз не влизам в сметката? Аз съм бръснар. - Не! – възкликнал клиентът – Те не съществуват, иначе нямаше да има рошави и необръснати хора, като ето онзи човек, който върви по улицата. - Но, мили човече, работата не е в бръснарите. Просто хората не идват при мене. - Точно в това е работата! – потвърдил клиентът. – И аз казвам същото: Бог има. Просто хората не го търсят и не отиват при него. Ето защо има в света толкова много болка и страдания

Защо Господ постъпва различно

2009-02-05T12:10:00.001+02:00

Имало едно време един монах, той обичал своят Бог повече от всичко на света, вярвал в Него и славел името Му. Монахът обикалял земите и отсядал в различни манастири. Той проповядвал Христовата вяра и спазвал всички Божи заповеди, но нещо в него все бушувало и той така и не намирал отговор на въпроса: защо Господ постъпва различно?

В едно от своите пътувания монахът отседнал в домът на друг монах, той го нагостил любезно, настанил го удобно и се държал много гостоприемно.

Вечерта двамата седели кротко до огъня и си говорили за Господ и живота, от приказка на приказка домакинът се оказало, че също ще пътува и гостенинът му предложил да си правят компания. Разбира се монахът приел, но имал едно условие:

- Моля те само да не ми задаваш въпроси, защото така и така няма да ти отговоря.

- Добре. - Казал гостенинът и двамата си легнали.

На сутринта двамата оправили багажа си и тръгнали на път. Привечер се уморили и отседнали в скромна къща. Стопаните ги нагостили богато с всичко което имали, избрали им най-добрата стая в къщата и се отнасяли благочестиво с тях.

Сутринта дошла и двамата се застягали за път, нашият монах с учудване видял как приятелят му открадва единственото ценно нещо от този дом – една златна чаша.

Той не можел да пита и просто тръгнал.

Вървели дълго през знойния пек и като наближили село решили да отседнат в него, хората в селото ги посрещнали добре, предложили им да отседнат в някоя от колибите и ги предупредили да не ходят в голямата къща на хълма, защото в нея живее тиранин и той не само, че няма да ги приеме, а може и зло да им стори, но за голямо учудване на нашия монах, приятелят му казал, че точно в този дом ще преспят. Изкачили те възвишението и почукали на масивната порта, слуга им отворил и ги въвел. Стопанинът не можел да откаже на монаси, но ги бутнал в плевнята, дал им по комат хляб и дори не ги поздравил. Слънцето изгряло и двамата станали за да продължат пътят си, с голямо учудване нашият монах забелязал, че на излизане приятелят му оставя на масата в фоайето златната чаша, която беше откраднал предния ден.

Този ден бил по-приятен, те вървели през прохладна гора и руйни потоци, но се свечерило и единственият подслон бил малка схлупена къщурка.

В нея живеели баба и внучката й, те били много бедни, но скромността им позволявала да са щастливи, единственото нещо, което притеснявало възрастната жена било как ще се оправи внучката й след като тя почине.

Жените ги приели радушно, нагостили ги с каквото имали и им дали единствената стая в къщурката, а те самите спали в плевнята.

На сутринта монасите си тръгнали, а на излизане за най-голямо учудване на нашият монах, неговият приятел дръпнал една подпора от къщурката и тя се срутила. Гняв бликнала в душата на монаха, но той бил обещал да не задава въпроси, помолил се на Господ и с нежелание продължил пътя си с другия монах.

Прекосили гората, едно село, второ и отново се свечерило. На пътя им нямало нищо и те започнали да се чудят къде ще прекарат нощта. Вървели още час и стигнали до река, решили да останат на брега й, че така поне ще могат да пият вода и да се измият и изведнъж се появило момче с рибарска мрежа и ги поздравило. То ги поканило в скромния си дом и те с охота приели. Момчето било младо и силно, душата му била чиста и непорочна. То ги приело като знатни гости, а на сутринта ги съпроводило отново до реката, за да не объркат пътя, защото неговата къща била на доста закътано място. Казали си довиждане и момчето се обърнало, а монахът го бутнал в реката, която била много бурна и удавила момчето.

Нашият монах вече не издържал и попитал:

- Какво правиш друже, защо постъпваш така? Наблюдавам те от няколко дни и просто не мога вече да не те попитам.

Монахът се усмихнал благо и поседнал на един камък, като подканил и нашия монах до него.

- Аз не съм монах, - казал той - а съм ангел пратен от Бога и изпълнявам волята му.

- От първия дом, в който влезнахме аз откраднах чаша, тя беше намазана с отрова и щеше да убие милите хора и за това я откраднах.

- Втория дом беше на неблагочестив човек, който тормозеше цялото село и всички хора се молеха на Господ да ги отърве от него.

- После отседнахме при бабата и момичето й, ами единствената грижа на възрастната жена беше, че няма кой да се грижи за внучка й, жената се молеше сутрин и вечер да й помогне Господ. Аз бутнах къщата им, а когато започнат да я изграждат отново ще намерят в затрупаната камина съкровище и младото момиче ще е осигурено през целият си живот.

- Добре, казал нашия монах, но защо уби доброто момче?

- Момчето имаше чиста и непорочна душа, но баща му е престъпник и щеше да го вкара в банда. То щеше да изгуби вярата си и да даде душата си на дявола и затова Господ си го прибра сега при него, за да не гори във вечния пъкъл.

Нашият монах помисли дълго и разбра, че срещата му с ангела не е случайна, той най-сетне получи отговор на въпроса си.

Мъдрости за живота

2009-02-04T16:26:00.000+02:00

От вчера, вземи със себе си това, което си научил.
От днес, вземи със себе си всичко, което обичаш.
Не спирай никога да строиш замъци до небето,
защото това са мечтите, за които живеем.

Аз съм все още малък и ти си целия ми свят.
От теб аз се уча как да постъпвам в този свят.
На теб разчитам.
Покажи ми кое е важно в живота.
Предпазвай ме от цялото зло.
Пътят, който ми показваш, един ден аз ще показвам на моите собствени деца.
Ти ме донесе на този свят.
В същото време ти даде обещание да ме обичаш и да се грижиш за мен.
Никога няма да забравиш какво обеща, нали?

Най-хубавите моменти не са вълнуващите неочаквани събития, а тези моменти, в които си се влюбил.

Любовта не е дървото, на което растат най-големите листа, защото любовта подхранва корените.
И всяка година след студената зима се събужда отново и разцъфва.

Вярата е сила, която прави дори невъзможното възможно. Неуспехите са моменти, когато спирам да вярвам.

Тялото ми вече е слабо и аз съм уморен.
Нямам вече силата да правя нещата, които ти правиш.
Може би вече не мога да казвам нещата, които бих искал.
Може би не осъзнавам кой ден е днес.

Все още се дръж с мен като с равен.
Все още поемай ръката ми и ми давай любов.
Защото аз толкова съм те обичал.
Дори, когато още не беше роден, аз се борих за теб.
Аз веднъж вече бях готов да ти подаря своя собствен живот, така че да би могъл да имаш добър живот днес.

Нещастието е скръб и скръбта е птица, която не може да намери своя път към дома.

Не мисли как снежните преспи правят времето студено.
Мисли как те правят природата красива.
Животът е момент и само ти можеш да направиш момента значим.

Защо ми даде толкова много любов та чак тя ме прави слаб?
Защо светът около мен е толкова студен и труден?
Защо ми даде толкова много недостатъци, когато има толкова много пътища около мен, които могат да ме отклонят от правия път?
Но ти не си ме направил за свят като този…

Не се страхувам от момента, в който твоята ръка пуска моята.
Страхувам се от пътуването, което ще продължа без теб.

Можеш ли да видиш лицето си, което се отразява във водата
Можеш ли да видиш колко хубава си ти?
Знаеш ли, че няма никой като теб?
Никога не е имало и никога няма да има.
Ключовете за живота ти са в твоите собствени ръце
Затова не можеш да вървиш по други стъпки.
Не се страхувай да отвориш вратата на живота,
Аз ще бъда там, за да те пазя!

Любовта е сърцето, което не казва Аз.
Любовта е душата, която пита
какво е без теб.

Животът е като река, която ни носи напред.
Понякога трябва да се откажем от хубавите моменти твърде скоро.
Смисълът не е, че ние бихме могли да ги забравим, а да разберем:
Реката ги носи също до тези, които в същото това време страдат.
Ето защо животът трябва да върви напред.

Тя идва към мен, но не е моя.
Тя живее с мен, но не е за дълго с мен.
Един ден тя ще се събуди
и нейният свят няма да бъде същия като преди.
Тя ще чуе повикът на вълните
И на този повик няма да може да се противопостави.
Ветрове на живота, бъдете благородни към нея и върнете кораба й у дома,
На пристанището, което е най-великото от всички.!

Най-големите открития са били постигнати с вяра в чудесата.

Хората не се променят, защото порастват
Променят се, защото се приспособяват.
Но спомняш ли си кой си ти? - малко дете, удавено в морето на възрастта?

Любовта не е случайност, а най-голямото ни предизвикателство в живота.

Не трябва да съжаляваш какво си дала,
защото вчера никога няма да се върне.
Трябва да устоиш и днес и да правиш, каквото искаш.
Защото утре, никой не знае…

Повечето пъти, когато говорим, трудното за нас е да намерим общ език.
Но една усмивка, загриженост и топлина…
Това е всичко, от което се нуждаем.

Ако знаех какво би се провалило утре,
Бих свършила всичко различно.
Имах задължения, работа, за която трябваше да се грижа.
Приятели, които трябваше да срещна.
И все още, без теб нищо не е важно.
Това не беше така, докато ти не си отиде, разбирам:
Любовта е извор, начало и сила, всичко, за което живея.

Какво се случи с теб?
Къде изгуби усмивката в твоите очи?
Къде изгуби радостта от живеенето?
Знам: светът е твърде студен.
Знам как хората се нараняват един друг.
Но защо забравяш, точа е причината, поради която ние давахме любов?

Никой не знае
какво ни очаква от другата страна на вратата.
Никой не може да знае кога е време за сбогувания.
Ето защо ние трябва да грабваме всеки шанс,
да не обръщаме внимание на думите, които ни нараняват,
да се научим да прощаваме.
И никога да не затваряме вратата пред нас,
ако дори само едно нещо не е свършено или една дума не е казана…

Източник: http://detelina.wordpress.com

Струва си да си милосърден...

2009-02-04T16:02:00.000+02:00

КАК ДА ОСТАНЕМ МЛАДИ

2009-02-04T15:54:00.000+02:00

1. Изхвърлете несъществените неща. Това включва годините, теглото и височината. Оставете докторите да се безпокоят за тях. Затова им плащате.

2. Поддържайте връзки само с весели приятели. Сърдитковците ви събарят. (Помнете това, ако Вие сте от тези сърдитковци.)

3. Не спирайте да се учите: Научете повече за компютрите, занаятите, градинарството или за каквото Ви дойде на ума. Никога не оставяйте мозъка да бездейства. “Незаетият ум е работилницата на дявола.”

4. Радвайте се на простите неща.

5. Смейте се често, дълго и високо. Смейте се докато се задъхате. И ако имате приятел, който ви кара да се смеете, прекарвайте повече и още повече време с него\нея.

6. Случват се и тъжни неща: Преживейте ги, потъгувайте и продължете нататък. Единственият човек, който е с нас през целия ни живот, сме ние самите. ЖИВЕЙТЕ докато сте живи.

7. Заобиколете себе си с това, което обичате. Няма значение какво е то – семейство, домашни любимци, спомени, музика, растения, хоби – каквото и да е. Вашият дом е вашето убежище.

8. Ценете здравето си:
Ако е добро, запазете го.
Ако е нестабилно, подобрете го.
Ако е извън възможностите ви да го подобрите, потърсете помощ.

9. Не предприемайте “пътувания” към вината. Разходете се до алеята в парка, дори до съседния окръг, до чужда страна, но НЕ до там, където е вината

10. При всяка възможност казвайте на хората как Ви харесва, че ги обичате.

Споделете това с някого.

Старата реалност и новото време

2009-02-04T15:52:00.001+02:00

Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!

С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!

Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!

Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите:

Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
01. Без да искаш въвеждаш пин кода си на микровълновата.
02. Не си играл на пасианс с истински карти от години.
03. Не можеш да си намериш колата на паркинга, освен ако не я повикаш с алармата.
04. Баба ти говори повече за Есмералда и Рич, отколкото за собствените си деца.
05. Знаеш повече за проблемите на Брад Пит, отколкото за тези на собствения си брат.
06. Чуваш по новините, че 50 човека са били взривени и сменяш канала, защото не е нищо ново.
07. Сваляш си обувките, преди да влезеш... в самолета.
08. Имаш списък с 15 телефонни номера, за да се обадиш на 3 членното си семейство.
10. Най-добрият приятел на човека вече не е кучето, а мобилният телефон.
11. Звъниш си всяка сутрин... за да си намериш мобилния телефон.
12. Тъпо ти е, че не можеш да звъннеш и на дистанционното на телевизора, като изчезне.
13. Чудиш се на къде да насочиш мебелите си в стаите, където нямаш телевизор.
14. Не знаеш ничий телефон наизуст, дори собственият си, защото всички са ти в GSM-a.
15. Да си забравиш GSM-a в къщи е драма. Единственото по-страшно е да го загубиш!
16. Децата ти играят футбол всеки ден... пред компютъра.
17. 10 годишния ти племенник не може да говори много, но може да чати перфектно.
18. 10 годишния ти племенник пише по-бързо на клавиатурата, отколкото говори.
19. Не си модерен, ако вече си на повече от 20 и още не си спал с някой от твоя пол.
20. Ако си на тинейджърски купон, можеш да пикаеш навсякъде, но не и в тоалетната. Тя е само за секс.
21. Повечето хора родени около 1990 вече са правили повече секс от теб.
22. Ако слушаш песни, чиито текст има смисъл, значи или си прекалено стар или прекалено гей.
23. Цената на квадратен метър в центъра на столицата ти е по-ниска от цената на квадратен сантиметър в любимия ти уебсайт.
24. Сложил си парола на файла с паролите си.
25. Пращаш е-мейли на колегата в съседния офис.
26. Като причина да не поддържаш връзка с роднини и приятели изтъкваш, че нямат е-мейли.
27. Проверяваш си е-мейла по 5 пъти на ден, но нямаш време да поговориш с майка си повече от веднъж седмично.
28. Ако не получаваш поща вкъщи повече от седмица, се чувстваш пренебрегнат, макар да получаваш редовно само глупави реклами. Ако обаче не получиш никакъв е-мейл за повече от ден-два, даже спам-ът започва да ти липсва.
29. Мразиш да пишеш с химикал, защото няма спелинг чек (проверка на правописа).
30. Използваш си телефона повече за писане, отколкото за говорене.
31. Оплакваш се, че на GSM-ът ти нямаш "copy" - "paste".
32. Купил си си дигитална камера, за да правиш колкото си искаш снимки и сега имаш толкова много, че нямаш време да ги гледаш.
33. Спираш пред къщи с колата и използваш GSM-a, за да провериш дали няма някой вкъщи, за да ти помогне с покупките.
34. Ядосваш се на приятелите ти, че закъсняват с 5 минути и още не са ти звъннали на GSM-a.
35. Децата ти не искат да ядат храна, която не е танцувала по телевизията.
36. Ставаш сутрин и влизаш в Интернет, преди да влезеш в кухнята да си направиш кафе.
37. Колкото повече си разпределяш времето, толкова по-малко ти остава.
38. Слагаш наклонени усмивки, дори когато пишеш с химикал
39. Накланяш си главата на една страна, когато се усмихваш
40. Четеш това и клатиш глава, и се усмихваш.
41. Дори още по-лошо, знаеш на кого точно ще препратиш тази статия.
42. Прекалено си зает, за да забележиш, че на този списък му липсва номер 9.
43. Даже се връщаш назад, за да видиш, наистина ли няма номер 9.
44. А сега се усмихваш. Хайде, препрати го на приятелите си, знам че ти се иска!

Огледай се... Какво виждаш?

2009-02-04T15:50:00.001+02:00

Огледай се... Какво виждаш?

Виждаш ли ярките слънчеви лъчи, преминаващи през щорите и галещи нежно утрото... Или светлината нахално дърпа клепачите ти и прекъсва най-сладките минути сън?

Виждаш ли искрената усмивка на любимия човек, когато сутрин му подадеш чаша топло кафе... Или само вдигнатия капак на тоалетната чиния и празната тубичка от паста за зъби?

Виждаш ли безмълвното кимване за поздрав на съседа отсреща... Или смачканите хартийки по стъпълата спъват желанието ти за добросъседство?

Виждаш ли нюансите на зеленото в градските паркове... Или навалицата в автобуса затваря очите ти за всичко красиво?

Виждаш ли колко полезен е трудът ти... Или лицето на намусената ти колежка създава неприязън към работата?

Виждаш ли светещия поглед на влюбен младеж с червена роза в ръка ... Или само неприличните подсвирквания на съмнителни типове?

Виждаш ли очарованието на уличните лампи вечер... Или те само подчертават колко страшно е неизвестното на тъмнината около блоковете?

Какво търси сърцето ти? Вглежда ли се в дребнавостта на ежедневието... Или копнее за радостта от благословен живот.

Огледай се... И избери.

ЗНАЕШ ЛИ...

2009-02-04T15:42:00.000+02:00

Знаеш ли, че който изглежда силен, всъщност е слаб и лесно обидчив?

Знаеш ли, че тези, които прекарват времето си, закриляйки другите, са тези, които имат най – много нужда от някой, който да ги закриля?

Знаеш ли, че трите неща, които са най – трудни за казване са : Обичам те, извинявай и помогни ми.

Знаеш ли, че хората, които се обличат в червено, са по – сигурни в себе си?

Знаеш ли, че който се облича в жълто, е доволен от външния си вид?

Знаеш ли, че тези, които се обличат в черно, не искат да бъдат забелязани и имат нужда от помощ?

Знаеш ли, че когато помогнеш на някой, помощта ти се връща след време?

Знаеш ли, че много по – лесно е да кажеш това, което чувстваш писмено, отколкото да го кажеш в очите? Но знаеш и силата на казаното в очите, нали?

Знаеш ли, че ако поискаш нещо искрено, и желанието ти ще се изпълни?

Знаеш ли, че можеш да направиш мечтите си реалност като влюбването, забогатяването, здравето, ако го поискаш искрено и ще останеш изненадан от това, което можеш да направиш.

Но не вярвай на всичко, което ти казах, докато не го докажеш сам на сече си…

13 ФРАЗИ ОТ ЖИВОТА

2009-02-04T15:39:00.000+02:00

1. Обичам те, не затова какъв си, а за това какъв съм аз, когато съм до теб.

2. Никой не заслужава да лееш сълзи за него, а този, който заслужава това, никога няма да те разплаче.

3. Само защото някой не те обича, както на теб ти се иска, не значи, че не те обича от все сърце.

4. Истински приятел е този, който ти подава ръка и докосва сърцето ти.

5. Най – много ти липсва този, който е до теб, но ти знаеш, че никога няма да е твой.

6. Никога не се разделяй с усмивката си, дори и когато ти е тъжно, … откъде да знаеш, може някой в този момент да се влюби в нея.

7. За света ти може да си един човек, но за един човек може да си целия свят.

8. Не си губи времето с човек, на когото му е все едно дали си до него.

9. Може би Бог иска да срещнеш няколко неподходящи личности, преди да срещнеш човека за теб, за да бъдеш наясно със себе си.

10. Не плачи, когато всичко свърши, усмихни се, че нещо ти се е случило.

11. Винаги ще има хора, които ще те нараняват, но, за всеки случай, трябва да продължиш да вярваш в хората.

12. Стани по – добър човек и гледай да си наясно със себе си, преди да срещнеш някого с надеждата, че той ще разбере що за човек си ти.

13. Не си давай много зор, най – хубавите работи се случват, когато най – малко ги очакваш.

НЕ СЕ СТРАХУВАЙ ОТ ПРОВАЛ

2009-02-04T15:38:00.000+02:00

Ти си се провалял много пъти, макар че може и да не си спомниш.

Първият път, когато започна да ходиш, ти падна.

Първият път, когато се опита да плуваш, едва не се удави, нали?

Улучи ли топката, когато за първи път замахна с бухалката?...

Не се тревожи от неуспеха.

Тревожи се за шансовете, които ще пропускаш, ако поне не опиташ.

Наклонности

2009-02-04T15:23:00.000+02:00

Веднъж учениците попитали своя мъдър учител: защо лошите наклонности лесно завладяват човека, а добрите - трудно и не остават трайно в него.

- Какво ще стане, ако се остави здраво семе на слънцето, а болното се зарови в земята? - попитал старецът.

- Доброто семе, оставено без почва, ще загине, а лошото ще поникне, ще даде болен стрък и лош плод - отговорили учениците.

- Така постъпват и хората: вместо да творят добрите дела тайно и дълбоко в душата си да отглеждат добрите пориви, те ги оставят на показ и така ги погубват. А своите недостатъци и грехове, за да не ги видят другите, крият дълбоко в душата си. Там те растат и погубват човека в самото му сърце.

Вие обаче бъдете мъдри!

Златни правила

2009-02-04T15:17:00.000+02:00

Àêî îòâîðèø íåùî, ãî çàòâîðè.

Àêî âêëþ÷èø íåùî, ãî èçêëþ÷è.

Àêî îòêëþ÷èø, çàêëþ÷è.

Àêî ñ÷óïèø íåùî, ïðèçíàé ñè.

Àêî íå ìîæåø äà ïîïðàâèø íåùî, ïîâèêàé íÿêîé, êîéòî ìîæå, äà òè ïîìîãíå.

Àêî âçåìåø íåùî, ãî âúðíè.

Àêî öåíèø íåùî, ãðèæè ñå çà íåãî.

Àêî íàöàïàø íåùî, ïî÷èñòè ãî.

Àêî ãî ïðåìåñòèø, âúðíè ãî ïàê.

Àêî òî ïðèíàäëåæè íà íÿêîé äðóã, ïîèñêàé ðàçðåøåíèå.

Àêî íå çíàåø êàê äà ãî óïðàâëÿâàø, íå ãî ïèïàé ïî-äîáðå.

Àêî íå òè âëèçà â ðàáîòàòà, íå çàäàâàé âúïðîñè.

Àêî íåùî íå å ñ÷óïåíî, íå ñå îïèòâàé äà ãî ïîïðàâèø.

Àêî òîâà ùå íàïðàâè äåíÿ íà íÿêîé ïî-ñâåòúë, êàæè ãî.

Àêî ùå íàðàíè ðåïóòàöèÿòà íà íÿêîé, çàïàçè ãî çà ñåáå ñè.

Спрете за миг и помислете

2009-02-04T15:14:00.000+02:00

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. Но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предрасъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързато хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печелби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете “Delete”.
Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги! Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас! Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка!
Запомнете и казвайте “Обичам те” на любимите си, но най-вече наистина го мислете! Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас! Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни!”
Джордж Гарлин

БРАТОВЧЕД МИ И АЗ

2009-02-04T15:10:00.000+02:00

Истинска история

Докато моят брат не беше роден, братовчед ми Франк беше единственото момче в нашето семейство. Франк беше и единственото дете на леля Мей и чичо Клем. Той беше малко по-голям от мен, но винаги желаеше да прекарва времето си с мен през семейните срещи (сбирки).

Много се гордеех с Франк. Той можеше да прави толкова много неща! Свиреше на хармоника, както никой друг и имаше много хубав глас. Е, разбира се, Франк не беше перфектен. Както повечето момчета, той обичаше да дразни момичетата, дори и мен. Но аз често си мислех за Франк.

Един ден се случи нещо ужасно. Прибирах се с моята приятелка Грейси. И изведнъж тя ме попита: “Знаеше ли, че Франк не е истински твой братовчед?”

“Това е глупаво – казах аз. - Франк със сигурност е мой братовчед. Откъде ти дойде тази идея?”

“Чух мама и татко да говорят за това. Баща ми каза, че е било много добро нещо от страна на леля Меи и чичо Клем да осиновят Франк.”

Бях много ядосана, но не знаех защо. Очите ми се изпълниха със сълзи.

“Това не е вярно, това не е вярно!“

“Моите родители никога не биха излъгали за нещо такова. “

Аз знаех, че родителите на Грейси са добри хора. Не мислех, че те биха излъгали. Но Франк е мой братовчед. Нещо не беше както трябва. Бях объркана.

Изтичах до задния двор. Баба ми, която живееше с нас, простираше прането.

“Бабо, - попитах аз, - родителите на Грейси си мислят, че Франк е осиновен, но той не е, нали?”

Баба ме прегърна.

“Нека да седнем за малко, - започна тя. – Предполагам, че ние трябваше да ти обясним това, още преди няколко години. Грешка е да говориш така за осиновяването. Твоите леля Меи и чичо Клем имаха момченце, но то умря няколко часа след като се роди. След известно време те решиха да осиновят момченце, което се нуждае от дом и семейство. Те направиха това в памет на сина им. Прекрасното дете, което те взеха е братовчед ти Франк.”

Аз бях ужасена.

“Франк не е част от нашето семейство?”

“Той със сигурност е част от нашето семейство – баба отговори категорично. – Едно осиновено дете е точно толкова част от семейството, колкото и родено.”

Лицето на баба беше сериозно.

“Франк е същият братовчед, който ти толкова много обичаш и чувстваш толкова близък. Нищо не се е променило.”

Но нещата се бяха променили. Аз просто не можех да мисля за Франк, по същия начин, както преди. Много се молих за това, но чувствата ми не се промениха.

Една седмица по-късно имаше семеен рожден ден. Всички планувахме да се съберем у другата ми баба следващата събота и да го отпразнуваме. Но аз не исках да отида. Чувствах, че ще ми е много неудобно около Франк. Мама говори с мен, но аз не я послушах. Измислих толкова много извинения да не отида. Казах, че се чувствам зле. Накрая мама много се разстрои и ми каза:

“Не съм доволна от моето момиче днес.”

Този следобед всички пристигнахме във фермата на баба ми. Татко ме погледна много сериозно преди да сляза от колата. Аз разбрах погледа му много добре.

Франк и неговите родители вече бяха там. Той ме чакаше с руло хартия.

“Искам да ти покажа нещо, - ми каза той.”

Без особено желание го последвах в гостната стая. И там той разви хартията на средата на пода.

Това беше една от рисунките му. Той беше нарисувал огромно фамилно дърво. От едната страна бяха клонове с моето име, името на моите родители и техните родители. От другата страна беше написано “Франк”. На главния клон имаше питанки, но най-долу, като държеше дървото в своите силни ръце, беше Исус! От всяка страна на дървото, на най-долните клонове, имаше име. Отляво пишеше Адам, а отдясно – Ева. Това ми напомни, че ние всички идваме от едно и също семейство.

Погледнах към Франк и го прегърнах силно. НИЕ БЯХМЕ СЕМЕЙСТВО.

Превод от английски:

Кристиана ЕНЧЕВА

АКО ЖИВОТЪТ Е ИГРА, ТОВА СА ПРАВИЛАТА

2009-02-04T14:51:00.000+02:00

"Животът е поредица от уроци,
които трябва да се изживеят,
за да бъдат разбрани."
Хелън Келър

Д-р Чери Картър-Скот е психолог, консултант, инструктор, международен лектор, автор, треньор, води семинари и е председател на Борда на директорите на Института MMS - Организацията за управление на мотивацията, специализирана в развитие на личността и на професионалната подготовка. Работила е с над 200 000 души в групи за колективна терапия или като частен консултант по целия свят. Консултант е на корпорации като IBM, GTI, Burger King, Ameriсan Express.
Автор е на 4 книги, сред които са и бестселърите "Негахолизъм" и "Ако животът е игра, това са правилата".
Десетте правила за човешките същества не са вълшебни, нито пък обещават постигане на вътрешен покой само чрез 10 стъпки.
Те не предлагат светкавично изцеление на всички емоционални и душевни болки и не носят моментално просветление.
Единственото им предназначение е да ни служат като карта по пътя на духовното израстване.
Те не са задължителни; те не нареждат какво трябва и какво не трябва да правим, да мислим или казваме.
Те не са заповеди, а само напътствия за това, как да играем играта "Живот".
Няма задължителен модел за действие.
Целта е да се пробуди съзнанието и пътуването в живота да стане по-лесно.
Десетте правила за човешките същества са:

1. ЩЕ ПОЛУЧИШ ТЯЛО

Дали го харесваш или мразиш,
то ще бъде твое през цялото време,
докато си на тази земя.

Твоето тяло е дом на твоята душа.
Въпреки че ще пътувате заедно през целия си живот, ти и твоето тяло ще останете напълно различни по природа.
Твоето тяло е буфер между теб и околния свят.
От него ще получиш първите си житейски уроци.
Позволи на тялото си да изживява удоволствията на живота.
Удоволствието е физическият израз на радостта. Не си отказвай развлеченията, не си отказвай радостта: тя е храната на душата.
Предизвикателството на Правило 1 е да постигнеш хармония с тялото си, за да може то да ти служи пълноценно и да те научи на приемане, самоуважение, зачитане и задоволство от самия себе си.

Приемане: "Открих, че когато обичаме, приемаме и одобряваме себе си такива, каквито сме, ние можем да постигнем всичко в живота." Луиз Хей.

Самоуважение: "Никой не може да те накара да се чувстваш посредствен без твоето съгласие." Елинор Рузвелт.

Зачитане: "Тялото е твоето превозно средство в живота. Докато си тук, ще живееш в него. Обичай го, уважавай го, почитай го и го цени. Отнасяй се него добре, за да ти служи подобаващо." Сузи Прудън.

Удоволствие: "Да се радваш, че живееш, не е грях." Брус Спрингстийн.

2. ЩЕ УСВОЯВАШ УРОЦИ

Записан си в целодневното неофициално училище, наречено "Живот".
Всеки ден ще имаш възможност да усвояваш уроци.
Някои от тези уроци може и да не ти харесат;
други може и да намразиш;
трети може да ти се сторят неуместни и глупави.
Тези уроци са част от твоята лична учебна програма.

Всеки от нас има свое собствено предназначение и следва собствена учебна програма, уникална и независима. За да се овладеят, уроците трябва да се изживеят. Приемай всеки човек за свой учител и всяка ситуация - за поредния урок.
Предизвикателството на Правило 2 е да следваш единствено собствения си път, като усвояваш персоналните си уроци. Тогава ще успееш да разкриеш мистерията на своето предназначение и да го изпълниш. Ще престанеш да се изживяваш като жертва на съдбата или на нечия омраза и ще установиш контрол над собствения си живот.
Докато се бориш да откриеш и опознаеш себе си, ще научиш важните уроци на отвореността, избора, справедливостта и непринудеността.

Отвореност: "Когато опитът се тълкува правилно, той води към портите на царството на душата." Йон Кабат-Зен.

Избор: "Пред Слънцето и Луната твърдо заявявам, че ще правя това, което сърцето ми нарежда и което носи радост на душата ми." Ралф Уолдо Емерсън.

Справедливост: "Плачех, че нямам обувки, докато не видях човек, който нямаше крака." Неизвестен автор.

Непринуденост: "Когато следвате съдбата си, вие храните своята душа." Харолд Кушнер.

3. НЯМА ГРЕШКИ, ИМА САМО УРОЦИ

Израстването е процес на непрекъснато експериментиране,
серия от проби, грешки и временни победи.
Неуспелите експерименти също са част от пътя към успеха.

Вместо да възприемаш своите грешки като провали, а грешките на другите - като обиди, възползвай се от възможността да се поучиш от тях. Грешката - наша или чужда, е само катализатор на духовната еволюция.
"Всяко нещастие е скрит подтик и ценен намек." (Емерсън)
Не винаги е лесно да видим доброто във всяко нещастие, което ни спохожда.
("Всяко зло за добро", Българска народна поговорка.)
За това трябва да овладеете тайните на състраданието, прошката, етиката и накрая - на хумора.

Състрадание: "Човекът е способен както на велико състрадание, така и на велико равнодушие. Изцяло във възможностите му е да развие състраданието и да надрасне равнодушието." Норман Кузънс.

Прошка: "Човешко е да съгрешиш, божествено е да простиш." Александър Поуп.

Етика: "Няма нито грешки, нито съвпадения. Благословено е всяко събитие в живота, защото идва да ни научи на нещо." Елизабет Кюблер-Рос.

Хумор: "Изключително важно е да се научим да се смеем над себе си." Катрин Мансфийл;
"Светът е оцелял, защото се е смял." Българска народна поговорка.

4. УРОКЪТ СЕ ПОВТАРЯ, ДОКАТО БЪДЕ НАУЧЕН

Един и същи урок ще ти бъде представян в различни форми, докато го научиш. Когато го усвоиш напълно, можеш да се заемеш със следващия.
Докато не предадат посланието, което носят, докато не изпълнят предназначението си, уроците ще се повтарят; ще се повтарят събитията и хората в твоя живот. Всяка ситуация, всеки човек са учители. За да излезеш от омагьосания кръг на повтарящите се ситуации, трябва да осъзнаеш урока и да го интегрираш в себе си като полезен опит.
За да направиш промяната в себе си, на което всъщност те учи всеки урок, трябва да научиш уроците на пробуждането, желанието, причинността и търпението.

Пробуждане: "Изгрява само онзи ден, за който сме се пробудили." Хенри Дейвид Торо.
Имаш две възможности: да живееш на автопилот, или пробудено и осъзнато. Изборът е твой.

Желание: "Животът не изисква от нас да сме най-добрите, а само да даваме най-доброто от себе си." Хорас Джаксън Браун.
"Искам" е основа на избор, който води до действие. "Би трябвало" е основа за решение, което води до жертва.

Причинност: "На всяко действие съответства равно противодействие." Сър Исак Нютон;
"Каквото повикало, такова се обадило." Българска народна поговорка.
Причинно-следствената връзка само потвърждава факта, че ти си първоизточникът на всичко, което ти се случва. Единствено ти си отговорен за собствената си съдба.

Търпение: "Бъди търпелив. Когато времето дойде, ще знаеш, че трябва да се пробудиш и да поемеш напред." Рам Дас.

5. УСВОЯВАНЕТО НА УРОЦИ НЯМА КРАЙ

"В училището на живота няма почивни дни."
Жоржи Амаду

Няма миг от живота, който да не съдържа уроци. Докато си жив, все ще има уроци, които трябва да бъдат научени.
Животът не е подвластен на контрол. Невъзможно е да се отървеш от уроците. Безмисловното упорство и съпротивата водят единствено до емоционален срив. Животът е целогодишно училище, в което на практика дипломиране няма. Учебният процес придава смисъл на съществуването.
Правило 5 учи, че трябва да убедиш Егото си да приеме ролята на вечен студент в университета на Живота и да усвои уроците на отстъпчивостта, себеотдаването, скромността и гъвкавостта.

Отстъпчивост: "Отстъпчивостта не отслабва силата, а я увеличава." Мариан Уилямсън.
Единственото, което трябва да направиш, е да отстъпиш пред реалната действителност, вместо да се напъваш да правиш това, което според някого "би трябвало да бъда".

Себеотдаване: "Най-голямата ни слабост е, че се предаваме. Най-сигурният начин да успеем е винаги да опитаме поне още веднъж." Томас Алва Едисон.
Трябва да приемеш за своя основна житейска задача овладяването на уроците. Урокът на себеотдаването ще се появи при теб във формата на нерешителност, когато вземаш решение, или в трудности и препятствия, когато се заемеш с изпълнението на вече взетото решение.

Скромност: "И когато изкачиш върха на планината, едва тогава започваш истински да се изкачваш." Халил Джубран.
Вселената не толерира арогантността и прекалената самоувереност и лесно сваля прекалено раздутото Его обратно на земята. Целта й е не да те накаже, а да поддържа баланса в самия теб.

Гъвкавост: "Да се усъвършенстваш, означава да се променяш. Да си съвършен, значи да се променяш често." Уинстън Чърчил.

6. "ТАМ" НЕ Е ПО-ДОБРЕ ОТ "ТУК"

Когато твоето "там", за което мечтаеш
или към което се стремиш, стане "тук",
ти просто ще откриеш друго "там",
което пак ще изглежда по-добро от твоето "тук".

Не бягай от себе си. Спри, обърни се с лице към проблемите и ги реши. Тогава твоето "тук" ще стане най-доброто място за живот.
Поставянето на цели и преследването на мечти не трябва да става за сметка на живота Тук и Сега- единственото време и място, където всъщност живеем.
Отлагането на живота за бъдеще време е бягство, както и живеенето с миналото.
Поставянето на условия винаги те затваря в омагьосан кръг и ти пречи да изживееш пълноценно настоящия миг - единственото, което наистина имаш. Предизвикателството на Правило 6 е да живееш Тук и Сега. Ще ти помогнат уроците на признателността, необвързаността, изобилието и мира.

Признателност: "Щом престанеш да сравняваш това, което имаш, с това което нямаш или което искаш да бъде, ти ще започнеш да се наслаждаваш на това, което е." Чери Хюбър.

Необвързаност: "Може би един от най-трудните уроци е да не изпадате в зависимост от очакваните резултати от своите действия." Джоан Борисенко.

Изобилие: "Най-богат е онзи, който изпитва истинско задоволство от това, което има в момента." Робърт К. Савидж.

Мир: "Не е нужно да правите каквото и да е. Просто живейте." Стивън Ливайн.

7. ДРУГИТЕ СА САМО ОГЛЕДАЛА, КОИТО НИ ОТРАЗЯВАТ

Не можем да обичаме или мразим нещо у някого,
освен ако в него не виждаме отразено онова,
което обичаме или мразим у себе си.

Начинът, по който възприемаме околните, е много точен барометър за отношението ни към самите нас. Ние обичаме тези, които приличат на нас, и отблъскваме онези, които излагат на показ собствените ни недостатъци. Във всеки срещнат се отразяваме ние самите.
Ако за миг допуснем, че хората в живота ни играят ролята на огледала, ще се окаже, че разполагаме с изобилие от ценна информация, която ще ни помогне да опознаем себе си.
Правило 7 учи, че трябва да отклоним вниманието си от околните и да го насочим към себе си. Вместо да преценяваме и да съдим другите, най-напред трябва да опознаем себе си. За да направим решителната крачка в преориентирането от другите към себе си, ще ни помогнат уроците по толерантност, яснота, изцеление и подкрепа.

Толерантност: "Всичко, което ни дразни у околните, всъщност ни води към самоопознаване." Карл Юнг ;
"Живейте и оставете другите също да живеят." Съвременен фолклор.

Яснота: "Понякога светлината проблясва на най-невероятни места. Трябва само да гледаме в правилната посока." Джери Гарсия.
Яснотата е умението да виждаш бистро и се постига в моментите на вътрешно съзерцание. Трябва само да се преориентираш отвън навътре, да престанеш да се занимаваш с другите и да се вгледаш в себе си.

Изцеление: "Изцелението е въпрос на време, но понякога и на възможност." Хипократ.
Изцелението е възстановяване на състоянието на цялост и изцяло зависи от собственото ти желание.

Подкрепа: "Има два начина да разпространяваш светлина: да бъдеш свещ, или да си отразяващото я огледало." Едит Уортън.
Да подкрепиш някого означава да му помогнеш да се изправи на крака в труден за него момент, като с готовност и желание му вливаш сили, жизненост и енергия. Тайната е в това, че когато помагаш на другите, ти всъщност подкрепяш себе си. Неприемането на външна помощ е най-сигурният индикатор, че отказваш да си помогнеш сам.

8. САМО ОТ ТЕБ ЗАВИСИ КАК ЩЕ ИЗЖИВЕЕШ ЖИВОТА СИ

Разполагаш с всички инструменти и ресурси,
които са ти необходими.
Как ще ги използваш, зависи единствено от теб.
Винаги, по всяко време изборът е единствено твой.

Всеки човек сам гради своята реалност. Всеки притежава авторското право върху живота си.
Правило 8 те предизвиква сам да моделираш живота си в зависимост от собствения си избор и желания. Време е да научиш уроците на отговорността, свободата, смелостта, енергията и приключението.

Отговорност: "Трябва да сме в състояние да приемем последствията от всяко свое действие, дума и мисъл." Елизабет Кюблер-Рос.
Да носиш отговорност означава да признаеш собствената си роля и принос за обстоятелствата, в които попадаш, както и да понесеш последствията от това.

Освобождаване: "Научете се да давате свобода. Това е ключът към щастието." Буда.
Нещото може да бъде предмет, ситуация или човек. Най-често това са собствените ни навици или собственото ни минало. Позволи им да си отидат и ще бъдеш свободен.

Смелост: "Смелостта е определената от живота цена на покоя." Амелия Ерхард.
Всичко, което трябва да направиш, е да поемеш дълбоко въздух и да пристъпиш към действие.

Енергия: "Няма човек, който да не е в състояние да постигне повече от това, което си мисли, че може." Хенри Форд.
Енергията не е нищо друго, освен способността ни да разкрием истинските си възможности.

Приключение: "Животът е или смела авантюра, или нищо." Хелън Келер
"Ако можете да направите нещо или мечтаете, че можете, каквото и да е то, направете го. В смелостта има гениалност, сила и магия." Гьоте.
Приключението е резултат от готовността да изживееш живота си с неизчерпаем ентусиазъм. Всеки се ражда с приключенски дух. Искрата угасва с порастването ни. Дали животът ни ще бъде банално ежедневие или чудесни приключение, зависи единствено от нас.

9. ОТГОВОРИТЕ, ОТ КОИТО ИМАШ НУЖДА, СА У ТЕБ САМИЯ

Отговорите на всички въпроси, които животът ти поставя, ти носиш в себе си. Трябва само да повярваш и да се възползваш.
Всеки има своята духовна ДНК, която по същество е генератор на вътрешна мъдрост, излъчващ послания за житейското ни предназначение.
Непрекъснато получаваме съобщения или указания от интуицията си, която неотклонно ни води към истинската цел на нашия живот.
Независимо от нагласата и желанието ни, истинските послания ще ни настигнат, колкото и да бягаме от тях. Вместо да се борим с интуицията си, по-разумно е да я превърнем в свой съюзник в пътешествието си през живота.
За да следваме Правило 9, трябва да научим уроците на слушането, доверието и вдъхновението. Те ще ти помогнат да се свържеш с вътрешната си Мъдрост, която знае всичките необходими ти отговори.

Вслушване: "Съзнанието не е нищо друго, освен разбиране - съчетание от всичко, на което обръщаме внимание." Дийпак Чопра.
Урокът се състои в това, да се настроиш на честотата на излъчване на собствената си духовна ДНК. Това, което ти се предава чрез нея, е най-доброто за теб.

Доверие: "Вярвай в себе си; всяко сърце пулсира в този ритъм." Ралф Уолдо Емерсън.
През целия ти живот са те учили да не вярваш на себе си. Сега ти трябва да преодолееш този навик, защото доверието в себе си е връщане към собствените ти инстинкти, които са в пълно съзвучие със собствените ти интереси.

Вдъхновение: "Сред делника трябва да намерим духовната храна за творческото начало в душите си." Сарк.
Вдъхновението е мигът на докосване и освобождаване на духа. Нещо запалва пламъка на вдъхновението и предизвиква послание, което отново ни напомня, че всички отговори вече са в нас.

10. С РАЖДАНЕТО ЩЕ ЗАБРАВИШ ВСИЧКО ТОВА

Ако искаш отново да си спомниш,
трябва да разплетеш двойната спирала
на вътрешното знание.

Нерядко в процеса на усвояване на уроци те ни се струват близки и познати: спомняме си това, което по рождение знаем.
Припомнянето е моментът на осъзнаване на истината. Забравянето - изпадане в състояние на временна амнезия. Когато си несигурен, когато се колебаеш, ти си забравил. Всяко прекомерно отклоняване от състоянието на осъзната пробуда води до загуба на контакт с универсалната мъдрост, присъща на всяко живо същество.
Предизвикателството на Правило 10 е отново и отново да си спомняш своята истина и винаги, когато я забравиш, да успяваш да намериш пътя към нея. Време е да научиш най-висшите уроци: на вярата, мъдростта и безграничността.

Вяра: "Вярата е дар на духа, който позволява на душата да следва собственото си развитие." Томас Мор.

Вярвам в слънцето - дори когато не свети.
Вярвам в любовта - дори когато не е проявена.
Вярвам в Бога - дори когато мълчи.
Жертва на Холокоста.

Мъдрост: "Мъдростта се дава; ние сами трябва да я открием в пътуване, в което никой не може да не отмени или да ни пожали." Марсел Пруст.
Мъдростта не значи интелигентност. Тя е най-високото стъпало на емоционалната, духовната и умствената еволюция, където интуицията се цени колкото информацията, желанието - колкото възможностите, и вдъхновението - колкото знанията. Мъдростта е там, където проникновеното разбиране се слива с всекидневието.

Безграничност: "Така нареченият резултат, всъщност е само начало." Ралф Уолдо Емерсън.
Безграничността е усещането, че пред теб няма предел; че можеш да постигнеш всичко; че можеш да бъдеш всичко. Еволюцията никога не свършва и всеки от нас притежава безкраен потенциал за развитие. Няма предел за твоето състрадание, за твоите желания, за твоето отдаване, за твоята толерантност, за всяко твое придобито знание. Ти имаш позволението безкрайно силно да обичаш, да израстваш и да си припомниш цялата своя мъдрост.

Шестте грешки на човека

2009-02-04T14:50:00.001+02:00

1. Заблудата, че личният напредък се постига чрез потъпкване на другите.
2. Склонността да се тревожим за неща, които не могат да бъдат променени или поправени.
3. Твърдението, че нещо е невъзможно, защото ние не сме способни да го направим.
4. Отказът да оставим настрана дребнавите си предпочитания.
5. Пренебрежението към развитието и усъвършенстването на духа и липсата на навика да четем и да учим.
6. Опитите да натрапваме на другите своите убеждения и своя начин на живот.

Да Учите Добре Децата Си

2009-02-04T14:49:00.000+02:00

Научете децата си на тези истини.

Научете децата си, че нямат нужда от нищо извън себе си, за да бъдат щастливи - нито от човек, нито от място, нито от нещо - и че истинското щастие се намира вътре в тях. Научете ги, че са достатъчни сами на себе си.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че неуспехът е измислица, че всеки опит е успех и че всяко усилие постига победа, като първото е не по-малко достойно за уважение от
последното.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че са дълбоко свързани с всичко в Живота, че са Едно Цяло с всички хора и че няма никога да бъдат отделени от Бога.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че живеят в свят на великолепно изобилие, че има достатъчно за всекиго и че най-великото е не да трупаш, а да споделяш и тогава ще получиш най-много.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че от тях не се изисква нищо, за да бъдат достойни за почтен и пълноценен живот,
че няма нужда да се състезават с никого за нищо и че Божията благословия ще получат всички.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.

Просто да се замислиш

2009-02-04T14:45:00.000+02:00

Най-добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на своята съпруга и извади оттам едно опаковано в копринена хартия пакетче. Това не беше просто само пакетче, а едно пакетче с бельо в него. Той захвърли хартията и наблюдаваше с тъга коприната и дантелите. "Това аз й го купих, когато бяхме за първи път в Ню Йорк. От тогава са изминали сигурно 8-9 години. Тя никога не го облече. Искаше да го запази за някакъв особен повод. И сега, аз мисля, че това е точният момент".Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, които щяха да бъдат взети от погребалната агенция. Неговата съпруга беше починала.

Когато той се обърна към мен, ми каза: “Никога нищо не прибирай за някакъв особен случай. Всеки ден, в който живееш е един особен повод".

Аз винаги си спомням тези думи.

Те промениха моя живот.

Днес аз чета повече от по-рано и чистя по малко.

Аз сядам на моята тераса и се наслаждавам на природата без да обръщам внимание на треволяците в градината ми.

Аз прекарвам повече време с моето семейство и с моите приятели и по-малко работя.

Аз разбрах, че животът е една сбирка от опит, който трябва високо да се цени.

От сега нататък нищо повече не прибирам и не пазя. Употребявам всекидневно моите кристални чаши. Ако имам желание дори обличам новото си яке до супермаркета. Употребявам също така и любимите си парфюми, щом имам желание за това.

Фрази, като напр. “Един ден"..... или “На някой от следващите дни...." вече не съществуват за мен и съм ги изхвърлил от моя речник.

Ако си струва, искам да видя нещата тук и сега, да ги чуя, да ги направя.

Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел, ако тя знаеше, че утре няма да я има вече: едно утре, което ние всички доста лекомислено очакваме.

Аз мисля, че тя би звъннала по телефона на своето семейство и на някои близки приятели. Може би аз също бих позвънил на някои стари приятели за да се сдобря с тях и да се извиня за някои стари пререкания. Мисълта, че тя би поискала да отиде още веднъж да яде по китайски /нейната любима кухня/, ми харесва особено много.

Това са тези малки неизвършени неща, които много биха ме смутили, ако знаех, че моите дни са преброени.

Бих се изнервил също така, ако не бях се видял с определени приятели, с които бих искал да се свържа в “някой от следващите дни".

Бих се изнервил също така ако установях, че не съм написал онези писма, които исках да напиша “в някой от следващите дни".

Бих бил изнервен, че не съм казвал често на най-близките си колко много ги обичам.

Сега вече нищо няма да пропусна, да отложа за утре или да запазя, ако това би ми донесло радост и смях в моя живот.

Аз си казвам, че всеки ден е нещо особено всеки ден, всеки час, както и всяка минута са нещо особено.

Ако си обаче много зает, да се освободиш за няколко минути и си кажеш: "някой ден...." - това утре може да продължи дълго и ти никога да не го направиш...

Приятелите

2009-02-04T14:44:00.000+02:00

Живял някога юноша с лош характер. Баща му веднъж му дал едно пълно с
пирони чувалче и казал да забива по един пирон във вратата на двора всеки
път, когато изгуби търпение или се скара с някого.
Първия ден той забил 37 пирона във вратата.
През следващите седмици се научил да контролира количеството забити пирони,
намалявайки го до един на ден:
Разбрал, че е по-лесно да контролира себе си, отколкото да забива пирони.
Накрая, дошъл денят, в който юношата не забил нито един пирон в дворната врата.
Тогава той отишъл при баща си и му казал новината.
Тогава бащата му казал, да изважда по един пирон от вратата всеки път когато не
загуби терпение.
Накрая настъпил и денят, когато юношата могъл да каже на баща си, че извадил
всички пирони.
Бащата го завел при вратата:
«Сине, ти се държа прекрасно, но погледни, колко дупки останаха на вратата!»
Тя никога няма да бъде същата както преди.
Когато се скараш с накого и му кажеш неприятни неща, оставяш му рани като тези на вратата.
Можеш да намушкаш човек с нож и после да го извадиш, но раната остава завинаги.
И няма да е от значение колко пъти ще молиш за прошка. Раната си остава.
Раната, направена от думи, причинява такава болка, както и физическата.
Приятелите – това е най-рядко срещаното богатство! Те те карат да се усмихнеш и те
ободряват. Те са готови винаги да те изслушат , Те те подкрепят и ти откриват сърцето си.

Прочети тези кратки бележки,
това са не лоши съвети за живота:

Давай на хората повече, отколкото очакват

Когато казваш: «Обичам те!», говори сериозно...

Когато казваш: «Извинявай!», гледай в очите

Не си играй с мечтите на другите!

Обичай силно и страстно.
Може да се опариш, но иначе няма да изживееш пълен и наситен живот.

Не наскърбявяй и не си създавай мнение за хората по техните роднини

Говори бавно,
Но мисли бързо

Ако някой ти зададе въпрос на който не искаш да отговориш, усмихни се и попитай:
А защо искаш да знаеш това?'

Помни, че голямата любов и големият успех, носят със себе си голям риск

Когато губиш, не загубвай дадения ти от живота урок.

Запомни тези 3 правила:
- Уважение към себе си
- Уважение към другите
- Отговорност за всички собствени действия и постъпки.

Не позволявай, дреболиите и неразбирането да разрушат дружбата;
Когато разбереш, че си направил грешка, поправи я колкото може по-бързо.

Усмихвай се, когато отговаряш по телефона,
Този който ти звъни,
Може да чуе това по гласа ти.

Чети между редовете…

Помни, че понякога да не получиш това, което си искал, може да се обърне в успех за теб

Най-великия търговец

2009-02-04T14:43:00.001+02:00

Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си. Защото това е най-голямата тайна за успех във всички рисковани дейности. Мускулите могат да разцепят щит и дори да унищожат живот, но единствено невидимата сила на любовта може да отвори сърцата на хората и, докато не овладея това изкуство, ще остана само един амбулантен търговец на пазара. Ще направя любовта най-силното си оръжие и към когото го обърна, няма да може да устои на силата му.

Може да отблъскват доводите ми; може да не вярват на думите ми; може да не одобряват облеклото ми; може да не приемат вида ми; може дори да им се сторят подозрителни сделките ми; но любовта ми ще смекчи всички сърца като слънцето, чиито лъчи омекотяват и най-втвърдената глина.